Наблюдавайки нашият народ разбираме, че ние сме доста религиозни. Един известен човек бе определил религиозността като „упование в личности или предмети.“ И това го намираме в послания по вестниците и по интерента. „Носете си по една икона, защото друга помощ едва ли ще има!“ ни съветва един журналист в началото на статията си[i]. Към края с ирония към глупостта на народа ни, ни се предписва единственото лекарство, а именно: „Затова си носете по една икона в джоба!“

За да разберем дали нещо действа или не, най-сигурният начин е да се обърнем към Божието Слово. Има една невероятна история в 1 Царе 4-7 глави където ни се описва подобна ситуация. Израелтяните са разбити от Филистимците, и чудейки се защо става това, главите на Израил казват:

„Нека донесем тук ковчега за плочите на Господния завет от Сило, така че, като дойде сред нас, да ни избави от ръката на неприятелите ни.“ 1 Царе 4:3

Което преведено на съвременен език означава точно това: „Носете си по една икона, защото друга помощ едва ли ще има!“ и понеже Филистимците, не могат да бъдат победени по друг начин, „Затова си носете по една икона в джоба!“.

Разбирате ли какво става тук? Израилтяните започнали да се отнасят към предмет, който е бил символ на Божието присъствие като самото Божие присъствие. Израилтяните решават да „донесат“ Бог в стана, че да могат да победат. Каква ирония!

Колко от нас имат икони в колите, като гривни или дори в джоба? Защо са ви? Да ви пазят? За късмет?

Хора, недейте да правите грешката, която израилтяните направиха. Историята продължава с това, че въпреки, че те си носеха иконата в джоба (Господният ковчег) те бяха сразени.

Какво правим ние. Когато дойде зора отиваме да палим свещ, целуваме предмети и ги носим по себе си, и точно както израилтяните си мислим, че така тези педмети ще ни спасят. Нека не забравяме, в момента, в който ние започнем да се осланяме на предмети и личности – в този момент принизяваме живият Бог до един идол без уста, без крака и без ръце. Бог е много по-велик от нашите най-диви представи.

Чуйте какво казва сам Господ:

Даже до старостта ви Аз съм същият и докато побелеете, Аз ще ви нося. Аз ви направих и Аз ще ви държа. Да! Аз ще ви нося и избавям. (Исая 46:4)

Това е една уникална истина – не ние носим Бог в нас, а Бог носи нас. Нека не се лъжем. Много често се мъчим да правим нещо хубаво (носим Бог) но накрая се уморяваме и се отказваме. Бог ни е обещал, че силите ни ще се подновяват, а не че ще се уморяваме.

И така, кой кого носи?

[i] www.dw-world.de/dw/article/0,,6314958,00.html