Страдайки с ясно съзнание

апр. 17th, 2012 | By | Category: Блог

Christian-PersecutionИма два основни начина, по които можем да разгледаме думата “свидетел.” Едното е глагол – свидетелствам, а другото е съществително – свидетел.

Като глагол – свидетелстването е явно и действено проповядване на Христос в лицето на опозиция, а свидетел като съществително е човек имащ богоугоден характер, и търпеливо изстрадващ гоненията с мир и самообладание.

Свидетелствам – Ние знаем, че ако паднем в пастта на сатана, това зло може да ни залее със страх. Страх от отмъщение, от загуба, дори и страх от физическа саморазправа. В такива моменти, нашата несигурност бива увеличена до максимум и опорната ни точка  бива използвана срещу нас. Начините, по които това ще стане са: несигурност в Христос и срам, когато ни се смеят и ни подиграват.

Нашата духовна незрялост ще ни накара да мислим само за себе си и в следствие на това ще се мъчим да вършим Божията работа с нашите собствени сили (както Мойсей, когато уби египтянина). Всичко това ни кара да се вкочинясаме духовно и да отговорим на съпротивата на Благата Вест със същият дух, с който тази съпротива е дошла (зло за зло), вместо да се подчиним на Бог и да чакаме помощ само от Него.

А когато ви предадат, не се безпокойте как или какво да говорите, защото в същия час ще ви се даде какво да говорите. Матей 10:19

Свидетел – когато Христос бе охулван, не отговаряше на хулите с хули. Любовта не може да е съвършенна, ако има страх. Вместо да устоим на всичко и да оставим някои страшни обиди да преминат като облаците на небето, ние набираме негодувание (възмущение), което води след себе си своите приятели: болка, яд и страх. Ние губим радостта си, защото се опитваме да се защитаваме и се затваряме в себе си. Вместо да се оставим на Божията грижа, ние се паникьосваме. Ако има нещо гнило в нашето сърце, то ще излезе на яве:

Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровищеизнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говори устата му. Лука 6:45

За момента можем да подтиснем и да не допускаме гнилото в нас да излезе на яве, но след време то излиза. Затова Библията ни казва да умъртвиме плътските неща и да не се надяваме на тях. Въпреки, че Исус бе въплътен, всяка Негова мисъл караща Го да разчита на собствените си сили, бе отхвърлена, понеже Той разчиташе на Божията сила за изпълнението на Божият план. В огъня, излиза нашата мръсотия, и винаги е страшно грозна.

Нека да се фокусираме на Христос, вместо на страховете си.

Братя, аз не смятам, че съм уловил, но едно правя – като забравям това, което е назад, и се простирам към това, което е напред, впускам се към прицелната точка за наградата на горното призвание от Бога в Христос Исус Филипяни 3:13-14

Leave a Comment