Но ако не …

окт. 31st, 2012 | By | Category: Блог, Най-новото

ogan

Здравейте, мили читатели! Най-после реших как да предам мислите си за една ситуация в Библията, където трима млади хора изумиха с думите си хората тогава, а пък сега са радост и пример за нас, християните. Преди да продължа, съм длъжен да кажа,че тази тема е за хора, които вярват в Спасителя и Господ Исус Христос.

Повечето от молитвите ни към Бог са за лични нужди и теготи, за мир и благословения … в общи линии за нашето удобство и щастие. Да, това е напълно нормално, защото ние не сме мазохисти и не трябва да бъдем такива, и не трябва да търсим да сме мъченици за вярата освен, ако не ни е дадено да сме такива.

В началото на вярата Бог ни насочва към това, какво ще спечелим ако Го приемем за наш Господ. Да, ще бъдем спасени, свободни, блажени (щастливи), благословени, силни, поставени на високо и т.н. Но до тук ли трябва да е нашата вяра, че сме печеливши с Господа?

Нека да поговорим, за Анания (Седрах), за Мисаил (Мисах)и за Азария (Авденаго). Тази история се намира в книгата за пророк Данаил и тези трима младежи са били най-вероятно от богато и знатно еврейско семейство. Като се замисля за децата на богатите винаги ги свързвам, че са глезени и горделиви, защото изкушението от властта и богатството е огромна. Тези юноши минаха през голям ужас, а имено, народа им беше победен във война и те станаха роби, и затова им дадоха и други имена. Но въпреки това те уповаваха на Бог, Който ги възвиси с ум и мъдрост. Получи се една ситуация, в която царят сънува един сън и поиска от мъдреците си да се разгадае. Част от тези мъдреци бяха и нашите момчета. Нещата загрубяха до степен, че ако не можеха да разгадаят съня, всички щяха да бъдат убити! Те уповаваха на Бог и Той ги спаси и даже те станаха управители на вавилонската област. Чудесно нали? После се случи нещо, което щеше да изпита предаността им към Бог. Царя направи златна статуя и когато засвири тръба или музикален инструмент, всеки трябваше да се поклони на златния образ, иначе щеше да бъде хвърлен в горящата пещ.

Всеки от нас познава болката и последствията от изгаряне и миризмата на изгоряла плът. Някой от вас, който е чел историята сега бърза в мислите си…”Бог ги спаси, даже нямаха и миризма от пушек по дрехите.” Да, но тези тримата, вече мъже, не са знаели какво е щяло да се случи преди то да се случило. Нека видим какво казаха на царя, когато ги накара да се поклонят на златният образ.

Да началото на отговора им беше, че Бог може да ги избави от огъня и от ръцете на царя. Но следващата част на отговора, който те дадоха, който е и заглавието на темата, буквално показа вярата, която трябва да придобие всеки един от нас към Бог:

”но ако не, пак да знаеш, царю, че на боговете ти няма да служим, и на златния образ, който си поставил няма да се кланяме.” Данаил 3:18

Тук виждаме прекрасните сърца на тези приятели…но ако не…,ако Бог позволеше да умрат, да минат през ужасна смърт, да бъдат опечени живи, те пак няма да следват лъжа, нямаше да предадат Господа и правдата.

Каква вяра само?! Те вече не мислеха за това, което печелят, те обичаха правдата и Господа и всичко, което вършеха в живота си беше следствие на това. Това е вярата,която Господ иска да достигнем,пълно доверие и устояване на правдата и доброто на всяка цена…на живот и смърт?! Прекрасни мъже, които обичат Господа. До скоро приятели.

Leave a Comment