Наследството за Исав

мар. 18th, 2014 | By | Category: Блог, Най-новото

„Но Яков каза: Най-напред продай ми първородството си. Исав рече: Аз съм на умиране, за какво ми е това първородство? И Яков рече: Най-напред закълни ми се. И той му се закле. тогава Яков даде на Исав хляб и вариво от леща; и той яде и пи, и стана, та си отиде. Така Исав презря първородсвото си.“ Битие 25:31-34

sdfЦялата история между братята-близнаци Исав и Яков е изключително поучителна. Тя разкрива два различни вида наследство и отношението на братята към тях.

Какви са тези два вида наследство?
Първият вид наследство е чисто материален. По това време то включва имот, слуги, земи, кладенци, стада от овце, говеда, кози, камили, магарета и др. Такъв е бил материалният израз на благосъстоянието на едно семейство. По правило, първородният син получавал две-трети от всичкият имот, притежаван от бащата, а за братята му каквото останало.

Втория вид наследство, за който става дума в историята за Исав и Яков, е духовното наследство. Това е благословението, което задължително щеше да се предаде от бащата на сина му. «Задължително», защото Бог даде конкретно обещание на Авраам, после потвърди това обещание на Исаак, и изпълнението трябваше да премине в живота на неговия наследник. Каква духовна превилегия очакваше потомъка само! Той наистина, също като Исаак, щеше да има лична и специална връзка с Бога. Със сигурност щеше да получи откоровение за истинския Бог на свой ред, щеше да участва с живота си в Божиите цели. Понеже Бог беше сключил завет с Авраам, то и наследникът на Исаак щеше да има вълнуващото право да вмести в земния си живот част от голямата мярка на благословение.

Отношението на Исав
Исав бе първороден, но… Това противопоставително «но» го съпътства до края на целия му живот.
Още при раждането, Исав бива «изместен» от своя брат-близнак. Улавяйки го „за петата“, Яков издърпва назад Исав и излиза първи. Така първородството на Исав е оспорвано и «желано» от неговия близнак още от първия им миг живот.
Колко различно гледат те двамата на наследството личи от цитата от Битие 25 глава.

Исав попада в ситуация, която го „измерва“ като мироглед. Яков опитва брат си дали ще продаде първородството си. На пръв поглед, самата идея звучи странно. Как изобщо би могло да се направи предложение за покупка на толкова ценно, рожденно право? По-очудващото обаче в случая е, че Исав не просто допуска, а приема идеята за продажба. Неговото пренебрежително отношение към наследството изпъква от дълбочината на сърцето му. Преуморен и изгладнял, той предпочита да се насити с хляб и леща «тук и сега», вместо да варди ревностно правото си за идно духовно и материално благословение.

Нормално е да се запитаме:» Но защо Исав «не пази като очите си» своето наследство?»

Тук може да се направи и следното предположение. Исав е бил предпочитан от баща си, който често се е насищал от вкусните ястия на лова му. Може би бащиното явно удобрение му е давало сигурност за мястото му в рода. Може би думата, дадена насаме между братята, не му е изглеждала изобщо решаваща. Може би…А може би Исав е имал лични планове за бъдещето си. Планове, които не включват същия Вярвам-и-следвам-Бога стил на живот. Може би историята как дядо му Авраам е трябвало да изживее цели 25 години на чакане до раждането на обещания син, не му е изглеждала много насърчителна. Нито това да си невероятно различен и всички да говорят за теб (както със смях хората коментираха, че Исаак се е родил от 90-годишна жена). Може би Исав е искал просто да бъде като другите хора – да не се набива на очи, да не трябва да върши изключителни неща в знак на доверие към Бога, към този напълно непознат за околните народи Бог. Може би точно затова, Исав си взима две съпруги, хетки, за които Писанието казва, че те бяха „горест за душата на Исак и Ревека“(Бит. 26:35). Най-вероятно вярванията на тези жени и техният начин на живот са биле пълна противоположност на домашните порядки.

Дали наистина Исав е имал желание да последва духовните опитности на баща си Исаак? Дори и да е искал, то това желание като че ли не е било особено силно. Това личи от стойността, на която той сам оцени първородството си – една паница леща. Колко тъжно е човек да размени „шанса на живота си за нещо временно и маловажно“.

Всъщност, ако Исав се вълнуваше живо от своето първородство и го ценеше, то днес в Библиите ни щеше да пише, че Бог е Богът на Авраам, Исаак и Исав. А това е огромна разлика!

По-натък, в Битие 28:6-9 има един пасаж, който добавя интересен щрих към портрета на по-големия близнак. Исав видя, че Яков тръгна с бъщиното благословение при вуйчо им Лаван. Видя, че бащата удобрява решението на Яков да си вземе жена, която не е ханаанка. Направи му впечатление как Исаак не харесва снахите си, жените на Исав.

Какви ли чувства е изпитал той в този момент? Ревност, завист, разочарование? Вероятно се е чувствал изигран и изместен от родния си брат. Вероятно се е подразнил от благосклонното отношение на родителите му към Яков. И тези негативни чувства така изпълват сърцето на Исав, че той решава да направи нещо. Исав се сродява не с някой друг, а с Исмаил, с един друг първороден син, също отхвърлен и ненаследил главното духовно благословение! Исав търси подобен на себе си, защото се чувства пренебрегнат и сам като Авраамовия син от слугинята Агар. Затова, Исав сам отива и взима за жена Маелета, дъщерята на Исмаил. С това си действие той „продължава“ линията на неизбраните. Постъпката му, като че ли малко на инат, е поучително огледало за нас днес, защото човешкото сърце реагира сходно на разочарованието дори хиляди години след тази случка.

Първо, често ние, хората, не оценяваме духовното си благословение. Понякога пренебрегваме благодатта и ценността на Божията милост и прошка. Понякога немарим за възможностите, които Бог поставя пред нас, защото предпочитаме да преминем един по-незабележим, по-еднакъв на светските хора живот. Но тогава губим правото да преживеем радостта на по-близкото и благословено следване и свидетелстване за Бога. От гледна точка на вечността, да се пренебрегва духовната чистота и освещение, заради суетно и материално облагодетелстване, е твърде голяма загуба. Това е чиста загуба.

Втори извод, който можем да направим, е, че, когато направим неразумен избор и застанем в присъствието на човек, който е постъпил правилно, ние, хората започваме да се дразним. Склонни сме да ревнуваме, завиждаме, да се разяряваме. Ако мъдростта надделее, бихме могли да се покаем и да получим благословението на мира в сърцето, защото Бог обича да ни възвръща към близост със Себе Си. Но, ако се привържем към негативните си чувства, фокусирани върху благословението на другите, ние постепенно се превръщаме в горчив корен. Огорченият човек си търси приятели сред огорчени като него хора. Той коментира разочарованието си, съюзява се в приказки и постъпки с неправилно поведение на други оклони.

Например, ако ние, сестрите, сме огорчени от постъпката на някоя сестра, обикновено отиваме при друга, за която знаем, че също е била огорчена от първата и започваме … да клюкарим. Така не само не изцеляваме сърцата с една на друга,, но и уголемяваме общата рана в църковното тяло. При това съзнателно.

Мили сестри, това не трябва така да бъде.
Нека си спомним, че в Божията бащина благословия има място за всяка от нас. Има различни дарби и възможности за служение. Никоя сестра не може да напредва с благодат в служението, ако не й е дадено от горе и ако Бог не я благославя. Всички ние сме еднакво обичани, еднакво ценни, еднакво мили в Божиите очи. Различаваме се по таланти, но това не е ли Божи избор? Различаваме се по степен на посвещение може би, но това не е ли само наш си личен, човешки избор доколко искаме да прилепяме сърцата си към Спасителя?

Нека Бог да ни благославя с разумни и смирени сърца. Нека се поучим от изборите на Исав. Така че да имаме горещия стремеж към Бога винаги, в каквато и позиция да се намираме. Нека стремежът ни е да угаждаме на Бога и да търсим доброто в хората. Нека се съюзяваме с подобни на нас, които носят духовното благословение и да го ценим повече от материални поводи за дразги и различия. Защото, ако позволяваме материални поводи, да разкъсват духовните връзки помежду ни, то ние държим повече на плътското, отколкото на духовното благословение. И сме станали плътски.

Габриела Маджарова

*Снимка: http://www.ellenwhite.info/images/chapt-illus/PP/RH-JacobAndEsau_DSC_0091.jpg

One Comment to “Наследството за Исав”

  1. МН каза:

    Много ясно! Мерси

Leave a Comment for МН