Възкресението

апр. 14th, 2014 | By | Category: Блог, Най-новото

vazkresenie[4]Смърта и възкресението на нашият Господ и Спасител Исус Христос е било основното събитие, което е направило възможно спасението на Божиите хора от вината и робството на греха. Интересно е да отбележим, че учениците не вярваха това веднага след като техният Господар бе разпънат на кръст и после погребан. Ако Христос бе останал в гроба, ние нямаше да имаме никакви теории относно значимостта на смъртта на Месията. Всъщност, нямало е да я има Християнската Църква.

Една история разказва, как в Индия са намерили кост на Буда и настанало голяма веселба из цялата страна. Реликвата е била от град в град, от село във село, и хората са било изключително щастливи. Християнски мисионер, който наблюдавал шествията се заговорил с един весел будист. Будиста казал „Виждашли колко се радват нашите хора, като намерихме частичката кост на Буда? Аз не мога да си представя колко щастливи, ще са християните ако някога намерите кост на Исус Христос.” Мисионерът отвърнал „Ако се намери такава кост, то това би бил краят на християнството.”

Но Исус не е останал в гроба. Единодушното свидетелство на авторите на Новият Завет, е че на третият ден след погребението Исус се е върнал в земята на живите. Трябва да знаем, че пред учениците не са се били появили само Исусовите дух или душа, а както казва самият Господ: „Погледнете ръцете Ми и нозете Ми, че съм Аз същият; попипайте Ме и вижте, защото дух няма меса и кости, както виждате, че Аз имам” (Лука 24:39). Вярата във възкресението, е че Христос е възкръснал от мъртвите със своето си тяло като по този начин побеждава смъртта и силите на злото.

Невъзможно е да говорим за спасителната смърт на Христос без същевременно да говорим за Неговото възкресение. „[Христос] биде предаден за прегрешенията ни, и биде възкресен за оправданието ни” (Римляни 4:25). Жан Калвин вижда по същият начин двете събития като неразделни, той казва: „нека да помним, че когато се споменава само Неговата смърт, в това се включа и всичко, което се отнася и за Неговото възкресение, и същият принцип трябва да се спазва и за възкресението тогава, когато то се споменава без смъртта, а именно, че то включва всичко, което се отнася за смъртта.”

Христовото въкресение трябва да бъде поставяно винаги до Неговото разпятие като централно събитие в историята на Божието спасение. Един автор казва много добре: „през никоя друга точка от цялостният процес (на историята на Божието спасение) в миналото или в бъдещето, не може да има толкова значимо събитие като това, за хора, които са убедени, че Христос Исус е възкръснал тялом като първородният от мъртвите.” (Oscar Cullmann, Christ and Time, Philadelphia: Westminster, 1950, стр. 85)

Това, което се има в предвид под термина „цялостният процес” на спасителната история, е че докато възкресението на Христос изненада Неговите ученици, то не се случи в интелектуален или исторически вакуум. Напротив, това събитие е било в синхрон с eврейските очаквания, че един ден Бог ще възкреси своите си избрани от смъртта. Същевременно обаче, Христовото възкресение изненадa учениците, понеже се случи по начин различен от тяхните очаквания.

Нека разгледаме как Евреите разбираха възкресението.

Еврейската доктрина за човечеството отхвърля радикалното разделение между тяло и душа, което пък е било основна характеристика на гръцкият, Платоновски дуализъм. Контрастът между еврейските и гръцките виждания за човечеството са най-ясно изразени в Деяния 17:16-34 където Павел се среща с философите от Атина.

В тези стихове, Павел започва своята презентация на Благовестието като апелира към идеи кoито са общи между него и атиняните: Бог е създал всичко и Бог поддържа всичко; затова ние дължим на Бог нашата преданост и вярност. За да подсили аргументацията си, апостол Павел цитира двама техни философи Аратус и (ст. 28). Различията идват, когато Павел започва да говори за Божият съд над човечеството. В стих 31 Павел казва, че Бог е изявил намеренията си относно човечеството, чрез възкресението на Христос от мъртвите.

Лука ни казва какво е станало след това: „А като чуха за възкресението на мъртвите, едни се подиграваха, а други рекоха: За тоя предмет пак ще те слушаме.” (ст. 32). Подигравателите не разбираха думите му, понеже те гледаха от гледна точка на гръцкият дуализъм: а именно, че тялото е затвор за душата, и спасението за тях се състои от избягването на душата от тялото или преминаването на смъртното тяло в съществуване в състояние на безмъстие. Защо ще се занимава Бог да възкреси някой тялом?

Евреите, от друга страна, вярваха че Божиите избрани ще бъдат спасени не само като души, а като цели хора, и тялото и душата. Надеждата на гърците за безсмъртието на душата би била доста странна за юдеите. Такава душа, която е без тяло, би била смятана за сянка на един цялостен човек. Само възкресението на целият човек (душа и тяло) може да се гледа като пълно спасение.

Връзката между възкресението и есхатологичното (крайното) спасение се вижда много ясно в Йоан 11:17-27. Исус е дошъл за Лазар, който е вече мъртъв и казва на Марта, сестрата на Лазар, че нейният брат ще възкръсне. Тя отговаря „Зная, че ще възкръсне във възкресението на последния ден.” Тук Марта, показва надеждата на евреите за спасението в края на настоящата ера. Може би, тя също казва на Исус „не ми казвай, неща, които вече ги знам. Кажи ми какво можеш да направиш за Лазар сега?” Исус извиква Лазар да излезе от гроба и така отговаря на вероятният въпрос на Марта.

Трябва да обърнем внимание на един важен факт понеже много хора се объркват. Въкресението на Лазар не е есхатологично (крайно) възкресение, което би дало сигнал за краят на настоящата ера – това бе възкресение, което се случи отчасти и бе за кратко време, Лазар умира след това възкресение, докато Христос е жив.

 

Възкресението и Божието Царство

 

Вече видяхме, че евреите от първи век са гледали на възкресението като събитие оказващо края на историята на човечеството. Когато Исус възкръснал от смъртта, неизбежното заключение на неговите последователи е било, че краят е дошъл, и че Божието царство е започнало. Обаче, проблема, който те срещнали бил, че Божието царство е започнало, но и настоящата епоха продължавала да съществува, и не е била разрушена. Получило се е т.нар. бъдешето е нахлуло в настоящето.

Значимостта на възкресението на Христос може да се разбере по-добре ако се разгледат очакванията за идването на Месията първо на евреите и после на християните.

За евреите историята изглежда така

……………………………….IХ…………………………………

Вертикалната линия представя разделението на историята на две епохи: настоящата ера на злото и ерата, която ще дойде. Х представлява идването на Месията. За евреите двете събития съвпадат и може да бъдат наречени „средата на историята.” Идването на Месията ще въведе възкресението на праведните и неправедните, страшният съд и векът на праведността. Друго име за тези събития е „Божият ден”. Главната посока на развитие на историята е с поглед към бъдещето.

Възкресението на Христос според християните, без да променя основната структура на еврейското виждане за времето, внася един нов елемент, а именно променянето на средната точка на историята от бъдещето към настоящето. Тази средна точка на историята е живота, смъртта и възкресението на Христос. Казано по този начин нека видим какво е виждането за историята от гледна точка на Християнството.

–––––––––-Х–––––I–––––––

Както при евреите, вертикалната линия показва разделението между настоящата ера на злото и идването на ерата на праведността, докато Х показва идването на Месията.

Какво означава всичко това? Чрез живота, смърта и възкресението на Исус Христос дулгоочакваното Божие Царство е вече дошло. Исус побеждава силите на злото (дявола) преди да дойде „господният ден” и страшният съд: „Но ако Аз чрез Божия Дух изгонвам бесовете, то Божието царство е дошло върху вас.” Матей 12:28. Обаче, докато управлението на Божието царство е било установено на земята в Исус Христос, идването на Божието Царство като сфера в която ще се намира Божията праведност не е още дошла. Божието царство е вече тук сред нас заради възкресението на Христос, но по отношение на неговото пълно идване (консумиране) до второто пришествие на Христос то не е все още дошло. Т.е. когато говорим за Божието царство, ние можем да кажем, че то е вече, но все още не тук на земята. Вече понеже бе представено от Христос, но пълноценното идване на царството е все още не до второто идване на Христос.

Един богослов, успява да обясни този термин „вече но все още не” като сравнява събитията около „денят на победата” на втората световна война. (Cullmann, 85) Денят на победата или „D-DAY” е бил 6 Юни 1944. Тогава съюзническите сили навлизат в Европа. Този ден е бил началото на края на Нацистка Германия. Но това не е краят, ожесточени битки са се водили почти година след този ден. По същият начин Христос побеждава смъртта и силите на дявола когато възкръсва от гроба (денят на победата). От този ден насам Божието царство царува в сърцата и умовете на Неговите хора. Обаче, през този интервал от време, до крайната победа, дявола продължава да се противоустои въпреки неизбежната си загуба. През това време той взима жертви от страна на човечеството. Въпреки всичко, пълното унищожението на Сатана е неименуемо и ще се случи, когато дойде духовният еквивалент на „денят на победата” за историята на човечеството – завръщането на Христос.

Друг знак за встъпване в сила на Божето царство в човешката история може да бъде видян във възкресението на Христос. Възкресението на Христос от мъртвите бе доста различно от това на Лазар. Лазар, какво всеки друг човек възкресен от мъртвите в Старият и Новият Завет остава смъртен, и в края на краищата е умира. Това, което той преживя бе един вид реанимация от смърта, а не възкресение. От друга страна, Исус възкръсна от смъртта с трансформирано и прославено тяло, което никога вече няма да вкуси смърт (1 Коринтяни 15:35-55). Същевременно, тялото, с което възкръсна бе същото, с което той умря на кръста. Това ни показва, че този който възкръсна и този, който бе разпънат на кръст са един и същ човек, по този начин смърта е била наистина победена в Исус Христос. Последното пълно унищожение на смърта, както казва апостол Павел „И смъртта, най-последен враг, и тя ще бъде унищожена,” ще стане в бъдещето.

Значението на Христовото възкресение

Основното значение на възкресението е, че в Исус Христос управлението на Божието царство навлиза в човешката история. Пълното встъпване на управлението на Божието царство ще стане в бъдещето, когато всеки човек по земята ще познае Бог, или както пророк Исая казва „земята ще се изпълни със знание за Господа Както водите покриват дъното на морето.” Освен това, Новият Завет ни дава няколко други значимости относно възкресението на Христос:

  • Христовото възкресение е начинат, по който Бог декларира, че Христос е божествен син. Апостол Павел ни казва, че Исус „биде със сила обявен като Божий Син чрез възкресението от мъртвите” (Римляни 1:4). Това могъщо събитие, а не само приказки, свидетелства за превъзходството на Христовата божествена власт.
  • Възкресението потвърждава, че Христос е бил праведен и затова е бил подходящ представител и заместител на грешните човеци. Апостол Павел заявява много ясно, „ [Бог] за нас направи грешен Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога” (2 Коринтяни 5:21). Ако Христос бе не възкръснал, то ние нямаше да имаме никакво основание да вярваме в това, и щяхме да продължим да сме в греховете си, „ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяра, вие сте още в греховете си” (1 Коринтяни 15:17).
  • Възкресението демонстрира Христовата победа над смъртта и силите на дявола. Този, който възкрсъсна сега царува като Господ, неговата победа над всички други духовни сили е сигурна (Филипяни 2:9-11 и Колосяни 2:15).
  • Възкресението на Исус Христос предвкусва възкресение на всички вярващи в края на човечеството. Той е „първият плод на починалите” (1 Коринтяни 15:20), което е гаранция за възкресението на всички, които вярват в Него. Както първите плодове показват каква ще бъде цялата жетва, така Христос „първият плод на починалите” показва, какъв ще бъде краят. Поради тази причина Йоан пише в 1 Йоан 3:2 че „когато стане явно, ще бъдем подобни Нему.”
  • Възкресението свидетелства не само за крайното спасение на Божиите хора, но може да бъде наречено причината за оправданието, новорождението и крайното възкресение на вярващите. Исус „биде предаден за прегрешенията ни, и биде възкресен за оправданието ни” (Римляни 4:25). Бог е дал на Християните „жива надежда чрез възкресението на Исуса Христа от мъртвите” (1 Петрово 1:3). Апостол Павел иска да изпита върху себе си „силата на Неговото възкресение,” за да може да достигне възкресението на мъртвите (Филипяни 3:10-11).
  • Възкресението носи изкупление не само за Божиите хора но и за цялото творение: „Защото създанието с усърдно очакване ожида откриването ни като Божии синове … с надежда, че и самото създание ще се освободи от робството на тлението, и ще премине в славната свобода на Божиите чада” Римляни 8:19-21). “Защото Отец благоволи да всели в Него съвършената пълнота, 20 и чрез Него да примири всичко със Себе Си, и земните и небесните, като въдвори мир чрез Него с кръвта, пролята на Неговия кръст” (Колосяни 1:19-20). „И видях ново небе и нова земя” … „И Седящият на престола рече: Ето, подновявам всичко” (Откровение 21:1-5).

Всеки Божи акт на спасение идва до нас чрез възкресението на Христос. Това е и уникалното послание на Евангелието – Добрата Вест. Един богослов казва „в историята на религиите, никъде няма директен паралелс християнството, където основателят на религията да е възкръснал тялом от смърта и това възкресение да потвърждава и ратифицира неговият живот и учение и да дава надежда на неговите ученици, че и те ще имат вечен живот. (Thomas Oden, The Word of Life, San Francisco: Harper Collins, 1989 стр. 464)

Георги Гърдев

Leave a Comment