Чувствата

апр. 16th, 2014 | By | Category: Блог, Най-новото

Колко важни са чувствата? 

1233 За някои хора, те са определящият фактор при взимане на решение. Ако „чувстват”, че трябва да направят нещо, го правят. Това би било чудесно, ако се случи „подтикващата сила”, изворът на чувствата да е съвестта. Тогава „вслушването” в чувствата на съвестта е похвално и богоугодно.

Но, когато емоциите са мотивирани от разни страхове, пожелания и страсти, тогава вслушването в техните пориви, на всяка цена, е пагубно. Така например в много филми флиртуването и изневярата са оправдавани и даже „нужни”, щом са се появили те – тъй важните чувства. А после… Следват разочарование, раздяла, разбити сърца. За съжаление, извън сценариите на филмите, в реалния живот е пълно с хора и съдби, които са преживели големи падения, заради прекаленото съобразяване с пожелания и емоции.

За други, силно дисциплинарни личности пък, чувствата са нещо толкова ненадеждно и променливо, че те напълно ги пренебрегват. Такива хора се съобразяват със строен ред от правила и подчиняват волята си на задължението „Трябва да…”, а не на фразата „Чувствам се…, затова ще…”

В живота си те може да имат перфектни постижения в много области, но обикновено близките им „не се чувстват удобно” да споделят сърцето си пред някой, който не зачита емоциите. А проявата на чувства не е слабост, то е здравословно функциониране на личността.

Ако трябва да погледнем балансирано на емоциите, тяхното място може би трябва да е по срадата, между посочените крайности. Те имат своето значение и тяхната „употреба” в различни ситуации  може да разкаже много за характера на човека. От чувствата на някой можем да разберем на какво държи, какво обича, доколко е състрадателен към околните и т.н.

Днес ще разгледаме 11 глава от Евангелието според Йоан. Случката е възкресението на Лазар. Ще се постараем да „опознаем” Бога и хората в техните емоции, там, където стиховете ни ги съобщават директно. И ще се опитаме да си представим как са се чувствали в моментите, когато Словото само загатва  фактите.

В тази история главните участници са Исус Христос, Марта, Мария, Лазар, хората.

Исус Христос и Неговите чувства

Може да се очудите, но в тази глава на няколко пъти се казва какво е чувствал Божият Син. Например още в първите стихове: „Исус обичаше Марта и сестра й, и Лазар” (ст. 5). Колко ясно и категорично. Исус ги обичаше! Тази мисъл преминава няколко пъти в случката, сякаш за да ни напомни, да не забравим, да бъдем напълно уверени, че отношението на Исус към тези сестри и брат е обич. Защо? Защото изпитанието, което им предстоеше, бе толкова силно и трудно, че и ние, както и шушукащите хора тогава край тях, бихме могли да се усъмним или поколебаем в Христовата обич, докато четем.

Ситуацията е такава: Лазар е болен. Сестрите му, Марта и Мария изпращат хора да повикат Исус да го изцели. Те познават Исус, близки са с Него. Неведнъж Той е отсядал у тях. Тримата са уверени в любовта на Исус към тях. Доверяват Му се, че Той може и иска да дава здраве на хората – та колко пъти вече бе излекувал слепи, куци, неми, глухи!

Исус обаче остава пасивен при повикването. Не тръгва веднага. Нито след ден, нито след два, нито след три. Ако се замислим над реакцията му, по човешки, това прилича на проява на пренебрежение. Нима ако ние имахме лекарство в аптечката си, което е необходимо на най-добрата ни приятелка, не бихме тръгнали до десетина минути след получаване на телефонното обаждане? Нали сме приятелки в края на краищата!

Е, да, но – не! Исус не постъпва така. Не се поддава на бързо притичване на помощ.

Не защото няма чувства към страдащия и сестрите му, а защото има чувства към плана на Бог Отец, Който бе промислил нещо по-добро! Това ще видим по-нататък.

Следващата проява на емоции в Исус, няколко дни след като е разбрал, че Лазар е болен и дори след като вече знае, че Лазар е умрял, е радост. Радост ли?! Да, стихът казва, че Исус се радва.

Няма как да възпримем правилно тази реакция, ако не я погледнем в контекста на всичко.

Да погледенм малко по отвисоко ситуацията:

Исус Христос щеше да победи смъртта след броени дни, когато щеше да умре и да възкръсне. Той бе дошъл за тази битка на земята. Исус бе готов да се жертва, за да изкупи и спаси грешниците. Той бе вложил последните 3 години в обучение на ученицитеСи, които след Неговото възнесение щяха да разпространят добрата новина на спасението. Божият Син знаеше, че, според пророчеството, учениците Му щяха да се разпръснат след Неговата смърт. Исус виждаше, че те чуват, но не разбират какво трябваше да се случи, за да се изпълни плана на спасението. Исус Христос знаеше, че вярата на апостолите не беше готова да посрещне Неговата унизителна смърт, която бе част от царуването Му над цялото творение и над самата смърт. Затова Божият Син виждаше в случката със смъртта на своя скъп приятел, Лазар, възможност да изяви на последователите си тайната – че Той владее и ще владее над смърта. Исус виждаше в това болестно изпитание на Лазар възможност да укрепи и насърчи вярата на своите ученици. Ето защо, Исус се радваше! Радваше се, че ще може да подготви апостолите за идващия страшен разпети петък. Както пише в 14 стих: Исус казва „И заради вас, радвам се, че не бях там ( при Лазар – моя бележка), та да повярвате.

Исус и учениците тръгват към Витания. Марта, като чува, че Исус идва, става веднага и отива да Го посрещне. Те разговарят. После Марта отива да повика Мария. Мария също излиза от къщи и отива там, където е Исус. При срещата й с Него, Мария пада „при нозете Му”(при същите онези нозе, които бе намокрила със сълзите си, помазала с миро и изтрила  с косите си) и заплаква. Исус, като я вижда, че плаче, и като вижда хората наоколо как скърбят за Лазар се изпълва със следните емоции – „ разтъжи се в духа си и се смути”. След което Йоан казва, че Исус „се просълзи”.

Какво изпитва Божия Син, когато вижда скърбящите Марта, Мария и хора? При все че знае за възкресението на Лазар, в този момент Исус Христос изпитва такова състрадание и съчувствие. Той знае колко много сестрите обичат Лазар. Той знае колко много им струва да погребат любимия си брат, защото техният скъп Господ не е дошъл веднага, след като е бил повикан.

Само хора, които са обичали Бога през сълзите на своето необяснимо болезнено изпитание и са останали верни на любовта си към Него, могат да разберат Марта и Мария. А от всички мъченици за вярата, Исус Христос, който изпи горчивата чаша докрай, през сълзи в Гетсиманската градина, през мъка в бичуванията, през жестоката смърт на кръста, от всички Той най-добре знае какво може да коства подчинението и верността на любовта към Бога.

Ето защо, от любов към Отец и към спасението на хората, Исус може да се радва за слабите във вярата, когато се появи възможност да ги укрепи, като използва ситуацията на страдание на Свои скъпи последователи и приятели.

Пак от любов към хората, Исус може да състрадава и да се трогва от мъката, която изтърпяват християните, докато животът им се превръща в повод и средство за свидетелство и Божия прослава.

И накрая, от любов към Отец и хората, Исус може да събере и примири всичко в едно несъществувало досега тържествуване на живота, в едно огромно възкресение, където любовта ще избърше всяка сълза!

От историята за Лазар, виждаме, че Исус Христос е чувствителен, целеустремен да изгражда вярата ни, смел да използва плашещи ни ситуации, за да се прославя. Той е любящ и верен Приятел. Той знае какво е да страдаш по загубата на близък.

Той ни обикна повече от собствения Си живот, и Го доказа!

Чувствата на Марта и Мария

Случвало ли ви се е да прочетете пасаж от Библията и някой детайл да изпъкне в мислите ви така, че да се смаете. Някой библейски герой изведнъж така да ви впечатли, че „да ви се издигне в очите”. Това се случи с мен, когато се зачетох за Марта.

Обикновено, като се спомене Марта от Библията, всички жени си прадставят онази забързана да почисти и приготви яденето жена, която беше възмутена от улисаността на сестра й Мария да слуша Исусовите думи. Как така Мария бе седнала да слуша, когато чиниите трябваше да се напълнят и да се сервира?

Всички хрлистиянки се поучаваме как не трябва като Марта да пренебрегваме времето си Бога, за сметка на домакинските задължения. Но, в 11 глава от Йоан, виждаме една Марта, която така впечатлява с духовната си зрялост и вяра, че… ние можем само да искаме от сърце да приличаме на нея.

Марта е очаквала Исус да дойде и да изцели Лазар. Как ли се е чувствала, когато брат й е издъхнал, а Исус не е дошъл „навреме”? А как ли се е чувствала, когато е трябвало да организира погребение, и техният Приятел все още не идвал да изкаже съчувствителната си подкрепа. Исус идва на четвъртия ден след погребението!

Човешко е Марта да се е разочаровала. Това личи в думите й: „Господи, да беше ти тука, нямаше да умре брат ни.” Какви силни думи! Казвали ли сте нещо подобно на Бога?

  • Господи, ако беше направил нещо, детето ми можеше да не катастрофира в онзи ден…
  • Господи, ако ти беше отговорил на молитвата ми, мъжът ми нямаше да страда от рак вече пета година…
  • Господи, ако не беше позволил на лекарите да допуснат грешка, нямаше да загубя бебето си…

Трябва много скръб да има в едно сърце, за да се обърне към Бога с толкова болка. Но, трябва и много честност, което е достойно за уважение.

Впечатляващото в постъпката на Марта е, че тя тича към Исус. Тя отива към своя Бог и Приятел. Боли я от загубата, но в сърцето й няма желание да се скрие далеч от Бога, да се отдаде на скръбта по загубата. Марта търси Бога във всеки момент от живота си! И в най-страшния, тя отива при Него.

Точно след като изговаря първите думи на разочарование, Марта изрича и това: „А и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще ти даде.” Моля? Какво казва тази жена? Поразително! Нека помним, че тя не знае в този момент какво ще пише в Библиите ни по-нататък! Тя не знае, че брат й щеше да възкръсне след няколко часа! Но в думите й има надежда. Улавяте ли я? Какво би могла да поиска една сестра от Бога, при положение, че е погребала брат си преди 4 дни? Какво си мисли, че Исус би могъл да напрви, защото тя и сега знае – Бог Отец Го слуша! Марта се надява на възкресение – може би не сега, но един ден, когато Исус възкреси всички свои последователи! Толкова вяра, толкова надежда, толкова доверие, положени в Исус. Тази Марта няма нищо общо с вгледаната в домакинството жена. Тази Марта вярва във възкресението! И след като тя подхожда с цялата си вяра към Исус, Той й се открива ясно: „Аз съм възкресението и животът”. Марта се изправи очи в очи с истината за Исус – Той Е възкресението и животът. И Той щеше да я направи съучастница, свидетелка на възкресение още същия ден!

След като Марта разговаря с Бога искрено за най-дълбоките си чувства и надежди, тя отива веднага да повика Мария. Реакцията на Мария също е много красива. Тя изрича същите думи на разочарование като сестра си, но, пада в краката на Своя Господ. Тя го почита, признава Го като свой Бог, дори когато е загубила скъпия си брат, дори когато много я боли! Нейната обич към Лазар и към Спасителя трогва Исус Христос. Неговата любов към Марта, Мария и Лазар го разплаква. В този момент хората наоколо разбират отношението на Исус към Лазар и си казват един на друг: ” Виж колко го е обичал!” И заедно с това, съвсем по човешки, си задават въпроса:”Не можеше ли този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и този (Лазар – пояснението е мое) да не умре?” (ст. 37)

Да , и ние сме се питали същото, когато някой брат или сестра страдат.

  •   Не можеше ли Бог да опази семейството й?
  •   Не можеше ли Бог да изцели мъжът й от рак, както изцели баща й?
  •   Не можеше ли този лекар да не бъде на смяна, а да дойде по-добрият му колега, както сме слушали в много свидетелства?

И ние днес изпадаме в слабостта да се чудим защо Бог допуска страдание в християнския живот, защо не помага веднага, защо не се намесва в събитията ни преди да са минали нашите си „четири дни” и да е започнало „да мирише”…

Но Бог е Господ. Бог знае как ще се прослави. Бог допуска да страдат едни, докато изгражда други. Бог допуска скъпите Му приятели да „вкусят” от разочарованието на неоправдданото доверие, защото знае, че любовта им към Него е по-силна и тя трябва да изпъкне за пример.

Тази любов трябваше да роди плода на верността и следването докрай.

Тази любов трябва да остане и в нашите сърца, когато в тях бушуват даже най-скръбните чувства!

 

 

 

 

Leave a Comment