Възкресението и дуализма

апр. 25th, 2014 | By | Category: Блог, Най-новото

dualism31Въпреки, че Великден отмина – яйцата и козунаците ги изядохме, то Възкресение Христово, бидейки най-великият празник за Християните по света никога не отминава. Главното значение на Христовото възкресение е, че в Исус Христос Бог положи основите на Небесното царство на земята – царство, което ще дойде в пълнотата си в бъдещето, и по-точно, когато земята сеизпълни със знание за Господа Както водите покриват дъното на морето. Исая 11:9

Въпреки това, все още има хора, които не вярват във възкресението. Техните доводи могат да се разделят на две категории. Исторически и философски.

Филисофските са от рода на това, че възкресение на тялото не може да е част от Божият спасителен план за човечеството, понеже философията като цяло разглежда тялото като затвор за човешката душа. Апостол Павел се сблъсква с такива идеи, когато проповядваше благовестието в Атина.[i]

Дуалистичният манталитет гледа на тялото като зло и като затвор. Според него, спасението е освобождаване на душата от тялото. Тези вярвания карат някои от атиняните да отрекат учението на Павел за възкресение на тялото. Евангелист Лука описва тяхната реакция: А като чуха за възкресението на мъртвите, едни се подиграваха. ДА 17:32

Интересно е да отбележим, че подобен манталитет е имало и в църквата в Коринт. Това кара апостола да нашите един трактат за възкресението на християните. Главната цел на Павловото писание е била да обори вярването, че Христос не е можел да възкръсне от мъртвите, поради простата причина, че никой не възкръсва от мъртвите (1 Коринтяни 15:12).

seed-720775За да обори това лъжливо учение, апостола използва пример от дребните неща в живота като растенията и постепенно достига до реалността на човешкият живот. Ако Бог може да „възкреси” растения до по-висшо ниво на съществуване на тялото им от това на семе, то защо да е трудно да се повярва, че Бог може да направи същото с човешките същества. Всъщност, точно това е, което Бог бе направил с Исус Христос – и ще направи със всички, които са в Христос (1 Коринтяни 15:35-55).

Този вид дуализъм, за жалост, е продължил да мъчи Християните по света дълго време след като Павел е получил наградата си. В своят си невероятен труд За Божият Град, Августин оборва самозван платонист наречен Порфирий, който е твърдял, че вечното блаженство е живот на душата извън тялото. В отговор на това твърдение, Августин отговоря: „За да сме в блаженство, ние не трябва да спираме да се оттърваваме от всеки вид тяло, а само от това, което е пострадало от греха. Това не са тела, които Бог подари на първият човек, а тела, които човешкият грях е развалил. (Книга 13, Глава 17).

Пречката по пътя за спасение не е съществуване в тялото, а съществуване в тяло такова каквото го знаем: повредено от греха. Апостол Павел показва това с думите: Защото това тленното трябва да се облече в нетление, и това смъртното да се облече в безсмъртие (1Коринтяни 15:53)

Августин продължава оборването на аргументите на Порфирий с това, че сам Платон не е вярвял, че вечното блаженство е живот извън тялото. Платон сам е казал, че душите не могат да съществуват вечно без телата си. Единствената допирна точка между Августин и Порфирий е била, че „изчистената душа, когато се върне при Бог, никога вече няма да се върне към болките в този свят,” имайки в предвид грях и смърт.

Августин обобщава: „Следователно, ако Платон е обяснил правилно на Порфирий, това, което видяхме, че е вярно, … и ако Порфирий е обяснил на Платон, истината, която той изповядва; … аз мисля, че те биха се съгласили, че душите се връщат в телата си (както казва Платон), и че тези тела ще са такива, че да могат да живеят в блаженство и безсмъртие (както казва Порфирий, когато споменава, че душата, която е в блаженство, никога няма да се върне към греха).

От тук виждаме, че и Платон и Порфирий са имали частица от истината, но не цялата истина. А това, да знаеш частица от истината, не означава, че знаеш цялата истина.

 

Leave a Comment