Нашият Бог е Бог, и E верен

апр. 25th, 2014 | By | Category: Блог, Най-новото

123

Нашият Бог е Бог, и е верен

 „ И така, да знаеш, че Господ, Твоят Бог, е Бог, верният Бог, Който пази до хиляда поколения завета и милостта към онези, които Го обичат и пазят заповедите Му”  Второзаконие 7:9

В какъв момент се появава този стих?

  •  След изпълненото с чудеса излизане от Египет…
  • След колебливите моменти на следване на Бога и бунтове срещу Мойсей…
  • След пропуснатата възможност да вземат предоставеното им благословение в Обещаната земя, поради страх и неверие…
  • След 40 години на скитане в пустинята…

Божият народ най-сетне е на прага да премине и завладее Обещаната земя.

Точно в този момент, Мойсей, като мъдър и загрижен водач, решава да направи един „преговор” на всичко най-важно дотук. Да подготви израилтяните за финалното влизане и победа. Той знае, че причината за всичките им несгоди досега като народ е била неправилната им представа и отношение към Бога. Неговата тревога бе, че хората не познават достатъчно добре своя Бог или не са достатъчно посветени на верни взаимоотношения с Него. Мойсей знае също така, че той лично няма да влезе в Обещаната земя. Затова неговите думи, записани във Второзаконие, са един вид последни напътствия, изричане на най-важното, последни приготовления за бъдещето на този многохиляден народ. Във всички детайли на мойсеевите думи прозира неговата загриженост за връзката между израилтяните и техния Бог. Ето защо с уважение и сериозност трябва да четем написаното. Да гледаме на думите като на бащини напътствия от човек, който го е грижа познаваме ли Този, в Когото вярваме и дали наистина сме Му предани. С молба за действието на Святия Дух, да настроим за поука мислите си.

Кой бог е Бог?

Израилтяните са биле хора, които са видели, че „възвишените” божества на египетската религия бяха унизени и обезславени пред техния Бог. Те се очудваха как един напълно непознат за културата на околните народи Бог, твърди, че е единствен, желае да бъде техен Господ и ги „възпитава” по толкова необичайни методи. Този Бог на бащите им беше РАЗЛИЧЕН от останалите божества. Израилтяните ту получаваха нечувани и невероятни блага от Него (извеждане от робство, при което демонстративно чрез природни чудеса се показваше пристрастие към тях пред египтяните; манна; вода от канарата; огнен стълб и стълб от дим; страховитото преживяване с чуването на Божия глас на планината), ту виждаха святия Му гняв – неведнъж хиляди биваха покосени от божията ревност.

Затова сега, на прага на тяхното ново начало, нов живот, най-важно бе да направят своята първа крачка с категоричното убеждение: Техният Бог Е БОГ!

Какво означава за нас днес тази истина?

Ако прочетем стиха като „знаещи” християнки, едва ли нещо ще ни очуди в твърдението, че нашият Бог е Бог. Ако го прочетем обаче с благодарност, че измежду хилядите претенденти за божества, занимавали умовете на човечеството до днес, ние имаме честта да вярваме в ИСТИНСКИЯ Бог, тогава стихът изглежда възхитително. Може би не си даваме сметка, но днес по земята ходят милиони хора, които все още не са наясно кой бог е онази Сила или Личност, на Която те трябва да обърнат внимание. Говорим за милиони жени и мъже, които нямат духовна яснота и ред в живота си. Всички те са скъпи Божии създания, но… все още не познават Бога. Къде сме ние спрямо тях? Ние не просто знаем, че Правлината Възвишена Сила във вселената е именно Този Бог, на Когото се покланяме. Нещо повече! Ние дори (!) Го наричаме „Татко!”.

Всяка от нас е „излязла” от робските предели на срама и греха в миналото си и е навлязла в Обещаната земя, където текат благодат и мир с Бога. Неизразимо благословени сме! Дори всеки ден да си напомняме, че Нашият Бог, именно Нашият, Той е Бог, е важно за сърцата ни. Важно е, за да поливаме благодарността си.

Бог е верен

Тази истина е била много вдъхновяваща в контекста на момента, когато е била изречена. Тя е направила огромната разлика между живота „преди” и „сега”. Какво е скъпоценното за израилтяните в това, че Бог е верен?

  1. Досега Бог бе разкрил Себе Си като Бог, Който общува и сключва завет с определени личности – Ной, Авраам, Исаак, Яков. За първи път в историята, Бог избра, реши да се посвети на взаимоотношения с един цял народ. Израилтяните бяха просто 12 племена, които имаха общ родоначалник, но те нямаха други значителни белези като общество. Те бяха току-що излезли роби и  още не знаеха как да живеят в свободата си. Бог, Истинният Бог им даде Себе Си за Бог. Бог им даде закони за поклонение. Бог ги научи как да направят светилище и как да извършват богослужение. Бог им даде закони, които уреждаха проблеми и взаимоотношения, касаеха здравето, съдебните норми или дори женитбата. От тълпа в един род Бог ги правеше народ.
  2. Бог им обеща бъдеще. Обеща им развитие и благословение, ако го обичат. Обеща им „да пази завета до хиляди поколения”. С други думи, на един новосформиран народ Бог обеща, че обществото им ще пребъде хиляди години на земята под Неговата любяща закрила. Представяте ли си какво мащабно благословение е това? Представяте ли си колко хиляди след хиляди съдби обхваща то?

Какво означава за нас днес тази истина?

Бог е верен до хиляди поколения! Не знам вие как бихте разтълкували тези думи, но аз си представям как погледът ми се простира напред в линията на времето и как златната нишка на Божията милост и вярност към мен преминава през съдбите на поколенията след мен. И това ме трогва! Мисля си даже, че тази вярност би преминала не само върху децата ми, родени по плът, но и върху онези, които биха повярвали чрез благовестието, споделено от мен. Защото апостол Павел използва термина „духовен баща”, когато се обръща към онези, на които е проповядвал Христос. Сега представете си за миг каква тълпа от хора има край вас и след вас. Вие сте тяхна майка по плът или по дух. Кажете, мили братя и сестри, има ли значение за всички тях дали Бог ще прояви Своята милост и вярност не само заради Себе Си, а и заради…взаимоотношенията Му с вас? Има ли значение, така погледнато, дали ние днес Го обичаме и пазим заповедите Му, защото това именно е условието, за да се предаде нататък Божията заветна вярност? Има! Има огромно значение за всички около и след нас как ние стоим пред Бог. Може ли да се сравни това наследство със златен пръстен или часовник, предавани от 2,3,4 поколения назад в рода? Може ли да се сравни с имоти, земя, лозя?

Мили братя и сестри, нека благодарим на Бога за Неговото посвещение да благославя потомството ни, ако ние Го обичаме и пазим заповедите Му. Нека оценяваме тази привилегия и да помним: Предадем ли вярата на децата си по плът и по дух, предали сме им всичко! Защото Бог е Този, Който ще се грижи за тях.

Габриела Маджарова

Leave a Comment