Бог е вечна канара

юни 23rd, 2014 | By | Category: Блог, Най-новото

„ Ще опазиш в съвършен мир непоколебимия ум, защото на Теб уповава. Уповавайте на Господа винаги, защото Господ Йехова е вечна канара” Исая 26:4,5

123Понякога християните разтварят Божието Слово и четат оттук-оттам откъслечни пасажи. Те търсят думи, които да са източник на надежда и насърчение за конкретното изпитание, в което се намират.

От една страна, самото търсене на успокоение в Божиите обещания, е правилна реакция. Защото кой би могъл да ни подкрепи по-чудесно от Бога?

От друга страна цитирането на подчертаните с цветни моливи любими стихове, понякога може неусетно да ни подведе. Да ни накара да ги „извадим от контекста” им. Без дори да забележим, ние въодушевено може да приложим дадено Божие посвещение към съвсем друга, наша си житейска идея. А това е заблуждаващо и нередно.

Самата аз съм „харесвала” текста в Исая 26:4,5. Толкова, че съм го възприемала някакси откъслечно, индивидуално, обособено. Подобно ограничено разбиране на думите имаме, когато получим кратко съобщение по телефона. Ние се фокусираме само върху написаните 2-3 изречения. Това отношение към библейските стихове обаче е опасно. В най-безобидния случай, ние самите можем да останем с грешни впечатления и разбирания за онова, което всъщност Бог ни казва.

И така. Пророк Исая говори за една от най-чудесните черти на Бога – Неговата стабилност, надеждност – Той е като канара. Вечна скала.

От тази способност на Бога особено се впечатляват жените. Те като по-слаб пол, винаги търсят закрила и сигурност. Когато са поставени в трудна, непосилна за разрешаване ситуация обаче, мъжете-християни също с радост приемат, че могат да разчитат на Бога. Всички вярващи дълбоко се нуждаят от опората на Бог.

Интересното относно този пасаж е, че тук Исая заявява стабилност и надеждност на Бога не към всички наши проблеми, а по отношение на един конкретен въпрос.

(Преди да разгледаме точния замисъл на пасажа, нека направим един малък експеримент:

Какво би станало, ако „попаднем”  на обещанието в тези два стиха, докато прелистваме Библията, и се въодушевим. Какво би станало, ако го приложим към някои от важните за нас сфери в живота?

Например към:

  1. Въпроса за финансовото благополучие.
  2. Тогава бихме изтълкували стиха така, сякаш Бог ни дава солидното обещание винаги да разчитаме на Неговата грижа за нашите финанси.
  3. Изцеление – бихме изтълкували стиха така, че човек, който непоколебимо уповава на Бога за изцелението си, може веднага да разчита на 100% за това оздравяване.
  4. Нужда от чудо – бихме допуснали, че ако само имаме непоколебимост в доверието си към Бог, то чудото задължително ще се случи.
  5. Необходимост от водителство в някаква ситуация – бихме се отпуснали в надеждността на Божията опора и бихме оставили нещата да се случват.

Това са само част от сферите в живота ни, към които бихме могли да „закачим” библейския текст и да „почерпим сигурност”. Но това обещание не е  универсална подправка, с която да поръсим проблемите си и да се освободим от притеснения. За различните човешки нужди има различни думи и обещания, разкриващи Божията обич и грижа към хората. )

Конкретно за този стих, Божията непоклатимост, на която можем да разчитаме вечно, се отнася за нещо друго – тя се отнася за спасението ни.

В началото на 26 глава Исая разказва за „укрепен град”, в който Бог ще сложи спасението за основа и стени. Поканен да влезе вътре в града е не кой да е, а праведният народ, който пази истината.

Това обещание е толкова красиво, невероятно и трогателно. Същевременно, сега то е  невидимо. Затова, като съвършена гаранция за достоверност, пророк Исая говори за Божията надеждност и непоклатимост и ни подтиква да Му се доверим. На Бог може да се разчита!

Всички, които се страхуват, съмняват, колебаят или не вярват във вечното спасение, могат да размишляват върху тези 2 стиха.  Бог им гарантира, че спасението е възможно, защото то е основано на самата Божия стабилност, здравина, непоклатимост. Бог иска да ни лиши от всяка капка съмнение. Той желае от цяло сърце да уповаваме на Него за нашата вечна съдба, да повярваме в тази невероятна перспектива.

Ние всички сме просто хора – слаби, грешни, плътски и ограничени. Затова често спасението изглежда като нещо непосилно, прекалено свято (затова непостижимо), нещо невидимо и страшно дълго (вечно). Колко добър е Бог да отчете тази наша човешка непонятност и да ни даде думи на непоколебима надежда: Той е основал спасението ни в Себе Си. Само погледнато от този ъгъл, спасението ни изглежда възможно, достатъчно качествено, надеждно, постижимо.

Следователно, когато размишляваме, че Бог е вечна скала/канара, ние можем да си направим тези истинни изводи за нашето спасение:

Защото Бог е вечно стабилен като вечна скала, то аз имам вечна стабилност на спасението.

Защото Бог е вечно непоклатим като вечна скала, то аз имам вечна непоклатимост в да остана в спасението.

Защото Бог е вечно силен като вечна скала, то аз имам вечна сила да достигна вечността в спасението.

Защото Бог е вечно здрав като вечна скала, то аз имам вечна здравина на взаимоотношенията си с Бога.

Защото Бог е вечно даващ опора като вечна скала, то аз имам вечна опора на праведност.

Защото Бог е вечно надежден като вечна скала, то аз имам вечната надеждност на плана за спасението ми.

За християните, уверени в спасението си, всичките изброени повторения са просто отегчителни. Но за „жадната” за надежда, колеблива душа, всички повторения са с различен смисъл, който изковава здраво упованието им в Бог и във вечното им спасение.

Габриела Маджарова

Снимка: http://i.dailymail.co.uk/i/pix/2013/10/29/article-2478995-190DA19E00000578-921_964x642.jpg

Leave a Comment