Нека храним вътрешният човек с любов

дек. 18th, 2010 | By | Category: Текстове на проповеди

С какво да храним вътрешния човек, за да може той да е по-добре?

с Любов, за да живее разкошно

lovegodЩе ви разкажа една история, която видях вчера на лагера. Вчера бе денят на отпътуване, всеки се завръщаше в града си. Децата, както всички ние, когато сме на раздяла започват да тъгуват, знаете: сбогуване, след като цяла седмица са били заедно. Станали са близки.  90 % от децата плачеха и чувам разговор между две от тях:

-         Дай ми e-mail адреса си.

-         Няма да ти го дам!

-         Тогава няма да те обичам!

-         Добре, добре ще ти го дам.

Какво означава това „всички имаме нужда от любов”? Всички имаме нужда някой да ни обича, всички имаме нужда да знаем, че някой ни обича. И ако си спомняте ние започнахме една серия от проповеди „Грижа за вътрешния човек”. Ние всички се грижим добре външно, ходим на фитнес, пием хапчета, пием какви ли не неща, обаче вътрешния човек е най – важното нещо. От вън може да сме с излята фигура, от вътре може да сме изгнили. Бог не иска това, защото Го грижа повече за вътрешния човек, отколкото за външния. И петото нещо върху което ще се спрем днес е, че вътрешния човек има нужда от любов за да живее разкошно. Под думата разкошно не разбирайте че трябва да има голямо канапе, трябва да има огромен апартамент, трябва да има огромна кола. Тука говорим за вътрешно чувство на разкош. Незнам колко пъти сте се спирали да разговаряте с тези хора които просят на улицата, и когато започнете да разговаряте с тях истински не само „Защо просиш?”, „Защо не работиш?”, ами започнете да питате „Какво правиш?”, „Защо така правиш?” . Обикновенно хората ще ви кажат, " не беден съм и нямам пари", а ще се разреват и ще ви кажат че никой не ги обича, „Никой не го е грижа за мене, никой не ме обича”. Майка Тереза има следната мисъл:

-         „Самотата и чувството че никой не го е грижа за тебе, е най – голямата беднотия на света ”

В Германия 1999 година се е извършило едно проучване, в което е бил зададен въпроса „Какъв е смисъла на живота?” И са започнали да питат хора които са успяли във живота банкери, финансисти всякакви. И знаете ли кой е бил отговора който се е получил при 80 % от анкетираните? „Да обичаш и да бъдеш обичан”. Не парите, не кариерата, не работата, това не е смисъл на живота, това е начин по който ти живееш, но самият живот не се състои в пари и в материални неща или в кариера. Самият живот се състои в това да можеш да обичаш и някой тебе да те обича.

Обаче мили приятели аз искам тази фраза да я сменя, аз мисля че смисъла на живота е първо да бъдеш обичан и след това ти да обичаш. Защото ти ако не си усетил любовта на някой друг, как ще може можеш да я дадеш?

Примерно ние като деца, ако получим любов от родителите си после тази любов я предаваме в нашето семейство, нали така? Ако нямаме любов от родителите си, много вероятно е тази омраза ние да я предадем в нашето семейство.

Така че първо ние трябва да бъдем обичани и след това да можем да обичаме. И тук идва дълбоко философския въпрос: „Да де ама от къде идва източника на любовта”, ти ще кажеш от родителите ти, а на родителите от баба ти, а на бабата от прабабата и така и така и така и стигаме до основния източник на любовта, нашият Създател. Защото дори и да стигнеш до Адам и Ева, ако имаш такова родословно дърво да го проследиш, ти ще откриеш че Адам и Ева за пръв път получиха тяхната любов не от кое да е друго човешко същество, дори не беше друго човешко същество, а беше от самия Бог.

И мили приятели, тази сутрин искам да ви кажа, че ние хората имаме нужда от Божията любов. Божията любов е безусловна, няма нищо от рода на: „Ако си измиеш краката – обичам те”, „Ако ми дадеш e-mail адреса си – обичам те” „Ако направиш това – обичам те, ако не го направиш – не те обичам”. За жалост, живота който живеем, света в който живеем услов
ната любов е № 1.

-  „Ако той ме обича и аз ще го обичам”

-  „Ако той не ми изневерява и аз няма да му изневерявам”

-  „Ако той ми изневерява и аз ще му изневеря, напук. Да се сети че го е грижа за мен. ”

Бог нямаше никакво условие за нас, напротив Библията ни казва:

„Докато бяхме грешници” (Римляни 5:8) Бог показа своята си любов към нас като изпрати Исус Христос. Не когато спряхме да грешим, не когато всичко в нашия живот беше добре. Много хора ми казват, когато ги каня на църква:

-   Ела на църква.

-   Ааа, аз съм много лош човек! – те казват

-   Идеално, точно за такива хора е, ела на църква! – аз казвам

-   Не, не, не аз съм лош човек! – настояват те.

Това е все едно да отида на баня, ама преди това да си вземе душ у нас и да отида след това на баня, няма смисъл, нали така?

По същият начин и църквата, църквата не е място на безгрешни, разберете го това, църквата не е място на праведни хора, църквата е място на хора които искат да променят живота си. Ние сме оправдани грешници, оставаме си грешници, но сме оправдани и ние искаме нашия живот да се поправи. За това идваме на църква: да общуваме с други братя и сестри – с други приятели, които страдат от същото, да подобрят начина си на живот, да се борят с греха, да чуем Божието Слово Библията, което ни казва как можем да победим греха, как можем да живеем в този свят. И пак ви казвам, приятели, църквата не е място на святи и безгрешни хора, напротив, църквата е място на хора които са грешни, но искат да се променят. Затова ще видите в църквите има много хора които идват един – два пъти и си тръгват, защо? Ами на тях им се харесва всичко което се говори тука, обаче те не искат да променят начина си на живот, на тях си им харесва да са си старото. Не знам защо им харесва като 100% знаят че не е хубаво. Факт е, обаче, че им харесва и си тръгват след известно време.

В Америка има една жена която се казва Маделин О’Хеър. През 1963 година молитвата в американските училища е била забранена и тя е била тази жена, която е работила най – упорито за узаконяването на тази забрана. Тя казва за себе си:

„Аз съм най – мразената жена в Америка”

Интересното е обаче че 4-ри години след това, тя изчезва за известно време и после пак се връща и казва следното: „Някой, някъде ме обича” и в последствие разбират че тя е приела Господ Исус Христос за свой Спасител.

Разбирате ли мили братя и сестри, и приятели, когато си против Бог, няма кой да те обича, дори да усещаш любовта на съпруг, дори да усещаш любовта на съпруга, тази любов не е достатъчна тя не е съвършена, тя е условна. Дори и любовта на хората, тя трябва да се спечели, тоест има някакво условие, за да могат хората да те обичат. И въпреки, че Маделин е забранила молитвата в училищата, въпреки че е била арогантна, надменна, високомерна, въпреки това намирайки Господ Исус Христос тя може да каже:„Някой някъде ме обича” и това е Бог. Може цяла Америка и до днеска да я мрази, защото това което е правила си остава в сила и до днес, официално в училища не можеш да се молиш, в държавни училища. Но тя за себе си казва „Някой, някъде ме обича”, кой ? -  Господ Исус Христос.

Един човек е писал следното, неговата съпруга почива на 54 години от алцхаймер.

– Моята мила Ваня почина преди 3 години, и от опит мога да ви кажа че тъгата не намалява. Дадох всичко от себе си да се грижа за жена си  в тази отвратителна болест, но аз мисля че добрият Господ Исус Христос я взе при себе си, когато тялото и бе разнебитено и за нея имаше само объркване, страх и болка. Сега апартамента ми е празен, леглото ми е празно, ръцете ми и те са празни, смърта вече не ме плаши.

Мили приятели на колко човека от вас апартамента е празен, леглото е празно, ръцете са празни? Ние имаме нужда някой да ни обича, това е заложено в човека, ние сме социални същества имаме нужда от връзка един с друг, имаме нужда някой да ни обича. И докато ние не можем да се задоволим с любовта която ни дават съпрузите ни, баба ни, дядо ни, единствено ще ни задоволи Божията любов. Тя няма никакво условие, всяка една друга любов има условие.

Можете ли да кажете сигурно че няко
й някъде ви обича? Дано да можете, защото Господ Исус Христос със сигурност ви обича.

„Защото баща ми и майка ми са ме оставили, Господ обаче ще ме прибере.” Псалм 27:10

Интересното е, че на еврейски думата „прибере” също може да се преведе и осинови. И кои са хората на този свят които е най – малко вероятно да ни оставят – майката и бащата, нали така. Този псалм казва, че дори и майка ни и баща ни да ни изоставят, Господ ще е винаги там до теб/до мен, и Той ще ни пази, ще ни осинови, тоест Бог няма да ви остави сирак. Бог няма да остави да не получавате любов. Ако майка ви и баща ви оставят, Бог ще е там, който винаги ще ви дава любов.

Някой ще каже, моите майка и баща не са ме изоставили! Тук идва и другото: нормално е  децата да погребат родителите си, идва вече момент когато я няма вече тази подкрепа, която сме я получавали. Молитвата на всяко едно дете е родителите да живеят вечно, да са близо до него, но факта на нашия свят е че това не е така. Но чуйте псалома какво казва, „Защото баща ми и майка ми са ме оставилидори да те оставят докато са живи, или да те оставят понеже са умрели Господ обаче ще ме осинови, Господ обаче ще ме прибере.

Господ обаче ще ме осинови и Господ ще ме прибере и това е едно окуражение за всеки един, ако ти не усещаш любов от никъде трябва да знаеш че някой някъде те обича, този някой е Господ, който е на небето, който е около тебе, който е в тебе. Той те обича с пълна любов и дори и най – близките да те отхвърлят, Господ те осиновява, никога няма да останеш сам.

Чух едно определение на скоро за любовта: „ Когато някой казва не те обичам вече, това обикновенно ни разтърсва из основи, това ни кара да размишляваме за истинското значение на любовта, както никога преди това." Автора продължава – " След много години, стигнах до единствено определение което има някакъв смисъл. Любовта е ангажимент с начало и безкрай.”

Ти можеш ли да кажеш че твоята любов в твоето семейство към твоите деца, към твоята жена, към твоите внуци, към твоята съпруга, към твоя съпруг е ангажимент с начало, но без край? Защото мили приятели, такава е Божията любов и ако ние не изпитваме тази любов, и ако не показваме тази любов, то вътрешния човек в нас е изгнил.

Основното нещо от което се нуждае човек е някой да го обича и той да може да обича. А истинската любов, Божията любов е ангажимент с начало и без край. Нека това да е моята и моята любов, нека знаем че някой ни обича и когато знаеш че някой те обича ти можеш да живееш разкошно.

Много често когато има хора които просят на улицата, поняко отивам и им купувам храна, друг път само ги заговарям, познайте кога са по – щастливи, когато им покажа внимание, или когато им купя храна, за да се отърва от тях? Те искат пари, но това от което истински се нуждаят е любов, и всеки път когато ги заговорите и им кажете „Как си ”няма да кажат „Нямам пари” могат да го кажат, но ако продължите разговора ще забележите че най – голямата болка е „Никой не го е грижа за мен, никой не ме обича”

Мили приятелю, Господ Бог обича всеки един от нас, с такава любов която има начало, но няма край и в това бъдете сигурни. Библията казва: "Господ не е човек та да излъже", Господ не лъже и Господ толкова ни възлюби за да покаже любовта си, че даде Своя единствен Син да умре вместо теб и мен, за да можем и аз и ти да живеем.

Любовта е ангажимент с начало, но без край. Целта на живота, смисъла на живота е да бъдеш обичан от Бог, за да можеш ти да обичаш другите. Запомнете го това, имайки любов във вътрешния човек, ако се чувстваме обичани от Бог, ние ще живеем разкошно, не става въпрос финансово или материално, духовно ние ще сме богати.

Leave a Comment