Хранете вътрешният човек с Божията благодат

февр. 3rd, 2011 | By | Category: Текстове на проповеди

jchМиналите три седмици изучаваме серия от проповеди относно вътрешния човек и какви са тези неща, от които ние като християни, като хора имаме нужда. Всички се грижим за външното си: кремове купуваме, червила купуваме, какви ли не неща купуваме, но това за което не се грижим е вътрешния човек.

Една жена която рекламирала препарати за красота, козметична колекция я попитали:

– Добре, ти се грижиш за външния си вид и много добра работа си свършила, но за вътрешния човек грижиш ли се?

И това е въпроса който Бог задава на всеки един от нас „Ти грижиш ли се за вътрешния човек?”. Външният всички знаем, че след известно време няма да го има, вътрешния е този който остава. Господ спасява душата, дава и ново тяло след това, но ние за жалост хората, така сме объркали нещата, че се грижим за това което ще умре, пък не се грижим за това което е вечно.

И днес, това за което искам говорим е, че ние вътрешния ни човек трябва да го храним с благодат, за да живее победоносно. Tова е много важно нещо. Животът който живеем не е лесен, предполагам това го знае всеки един от нас, дори норвежците имат такава поговорка „Животът е труден, ако не е, трябва да бъде!”

От опит знаем, че дори да си християнин, това не означава че животът ти върви по мед и масло. Дори и християнски родители погребват децата си, като би трябвало децата да погребват родителите. И християните ги уволняват и християните са бедни и християните умират, както не християните. Така че животът не е 100% винаги по – добър или по – лесен. Когато бях в семинарията един от моите професори казваше следното „Аз не обичам да казвам че всеки ден с Исус е по – сладък от предишния, понеже не е, аз обичам да казвам, че понякога съм добре, понякога не, но моята душа е в небе”. Всеки ден не е по добър от предишния, ние много добре знаем, понякога ние сме на седмото небе, понякога сме в самото дъно на земята и си казваме „Има ли изход, или светлината която виждам е от идващия влак”.

Ричърд Нийдман е казал нещо много интересно „Седемте стадия на живота на човека са”:

  1. Оливане – т.е като бебета постоянно се оливаме;
  2. Упражнение – като тинейджъри, като младежи ние се упражняваме, развиваме се;
  3. Удоволствията;
  4. Сметките – когато се оженим и трябва да плащаме сметки;
  5. Болести;
  6. Хапчета;
  7. Завещанието;

Така че животът който живеем на тази земя сам по себе си не е много обнадеждаващ, ако погледнем нещата как се развиват, ние ще видим както Соломон казва: „И праведният и не праведният и те умират” и завършва „Всичко е суета и гонене на вятъра”.

Приятели, в такива моменти на буря, ние имаме нужда от благодат и от такава благодат която само Господ Исус Христос може да ни даде. В Евреи 4:15 – 16 се казва следното „За това нека пристъпваме с дразновение към престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага благовременно „т.е благодат която да помага когато имаме нужда. Това са точно тези моменти мили приятели, за които казваме че сме на дъното на земята, чувстваме че целия свят е върху раменете ни и не знаем какво да правим. Аз ще прочета предходния стил „Защото нямаме такъв първосвещенник, който да може да състрадава с нас във нашите немощи, а имаме един, който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях.” т.е този стих ни казва че през каквото сме минали аз и ти, Исус Христос вече го е минал. Не може да кажем „Ама Господи ти незнаеш какво ми е” много добре знае Господ какво ти е и Той е бил подиграван, и той е бил оплюван, и Той е имал трудни моменти. Представяте  ли си колко труден момент, какво напрежение е било потта му да се превърне в капки кръв,?Това означава, че Той е преживял нещата много по – тежко от колкото аз и ти. И апостолът ни казва понеже ние имаме такъв човек, първосвещенник, Исус Христос, за това нека да пристъпваме уверено към престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благ
одат която да помага благовременно.

Мили приятели, за да можем да живеем победоносно в този свят ние трябва да имаме благодат, без благодат ние няма да можем да живеем. Едно нещо върху което искам да говорим е една думичка от целия този стих и тази думичка е „помага.” Глаголът „помага” на гръцки се използва и в Деяния на апостолите 27:17 където се казва следното „И когато издигнаха ладията (кораба), употребяха всякакви средства и препасваха кораба отдолу.” Ситуацията е следната: апостол Павел пътува и изведнъж корабът попада в буря, но такава буря която може да разруши кораба и какво правят те, хвърлят въжета и вериги от двете страни, за да могат да опашат ладията, за да не може да се разцели или разпрусне, познайте коя дума е използвал Лука, за да опише опасването на ладията? Същата дума, която в текста от Евреи се превежда като помага. На гръцки думата е бойтея, и има две значения: помагам и опасвам. От тук разбираме вече, какво означава когато пристъпваме към трона на благодатта на Исус Христос. Бог не само ни помага, ами Бог ни опасва, Бог не само ни държи за ръка, Той не само ни прегръща, но Бог на опасва със Своето Си присъствие, за да не можем да изпаднем от Неговата благодат.

Представяте ли си каква грижа има Бог за нас, имате ли приятел който така се грижи за вас? Всичките ни приятели казват ”Е, ние сме приятели” приятели и като стане нещо трудно бягат. Самата дума бойтея означава помагам или опасвам т.е прегръщам някой. И мили приятели, когато ние сме в бурите на нашия живот и корабът/нашия живот е пред разпадане, единственото нещо което може да ни помогне е Божията благодат която ни опасва. По този начин ние не можем да се разпаднем. Много неща ще ни се случат в живота, може смърт на роднина, смърт на много близък, може загуба на работа, може какви ли не неща, просто огледайте се на около и вижте какво се случва на другите хора. Никой не знае, когато остарее каква болест ще го налегне, никой не знае като е млад каква болест ще го налегне и понякога тези неща са толкова фатални, че ние изгубваме ориентация в живота, като ударени от буря която тласка кораба и ние губим курса, не знаем на къде да тръгне. И в такива моменти, приятели, вместо някой да ни казва „хей на там ще вървиш, натам ще вървиш махай се от тука, на там ще вървиш, защото там е правия път,” Бог идва при нас и първо ни прегръща, първо ни бойтея, първо ни обгръща, първо ни опасва, заздравява ни, и след това ни завежда до мястото където трябва да сме. Какъв невероятен Бог имаме!

Бог не само ни казва „Ей, там е Исус, гледаш Исус и вървиш, каквото става по този свят няма да се притесняваш, отиваш, с един крак с два крака, като отидеш нямаш проблем отиваш при Исус” ами Бог ни и препасва, Бог ни опасва, заради любовта Си, която има към нас, Той не ни казва само  „стига си се офлянквал, ето го пътя върви, знаеш какво трябва да правиш” ами ни опасва, за да можем ние да застанем дръзновено пред трона на благодатта, която благодат ни помага благовременно, на своето си време,. Това е начина, по който Бог ни предпазва. Един немски проповедник Мартин Нийньолер е бил в концентрационния лагер наречен „Начало” – най лошият концентрационен лагер от тези които са били намерени. Историята разказва за него следното: той бил свидетел на изгорената човешка плът и на живите мъртъвци които са се разхождали. Незнам дали сте виждали снимки от концентрационни лагери, но просто се чудиш как това може да е човек или как може този човек да е жив. Зададен му бил въпросът „Как си могъл да си останеш с акъла си в такава ситуация?”, той казва „Човек не знае колко може да издържи, докато не бъде изпитан. Човек може да отстои много повече от колкото си мисли. Ние сме много по – силни, ако Бог е този, който ни обгръща”. Мили приятелю, аз и ти, ти и твоят невярващ съсед, преминавате през същите бури в живота, и християните погребват децата си и не християни погребват децата си, и християни ги уволняват и не християни ги уволняват, и християни имат проблеми и не християни имат проблеми, но това което е характерно за християните, мили приятели, е че когато ние сме в бурята на живота Господ ни обгръща, за да ни запази, а не вярващият го обгръщат негови приятели, които са като него, ограничени, незнаят какво да правят, но Господ е този който ни обгръща.

Запомнете тази дума бойтея , означава че ние сме опасани от Бог, Бог ни опасва, Бог ни препасва, Бог се гр

Leave a Comment