Настинал ли си – прекарай време с Бог

февр. 17th, 2011 | By | Category: Блог

025Най-често срещаното извинение, което имаме по отношение на нашето време с Бог (в молитва, четене и съзерцание) е, че нямаме време. Работата много, задълженията много, деца, съпруг/а, малко удоволствие с телевизора или компютъра и какво ли още не. Времето за Бог е оскъдно или никакво го няма.

Тази година ни бе доказано още веднъж, че Бог контролира събитията в България. Най-смешният пример за това е, че ученическата стачка не можа да изкара една седмица повече ваканция, докато един малък грипен вирус им позволи да си починат … с цената на това, че някои бяха на легло през цялата седмица.

Никой не обича да е болен. Никой не обича да има грип или настинка – всички искаме да се чувстваме в топ форма, за да можем да се представим най-добре в работата, семейството, сред приятелите … пред Бог. Обаче, колкото повече сме в топ форма, толкова повече време намираме за всичко друго, освен за Бог. Затова аз мисля, че понякога и подчертавам понякога, настинката и грипа, които ни налягат ежегодно е Божият призив към нас да си починем в Неговото присъствие. Обикновено, когато сме болни от грип ние не ходим на работа или училище, което ни дава поне осем часа свободно време. Въпроса е, как го прекарваме? Пред компютъра? пред телевизора? или пред Библията и на колене в присъствието на Твореца, Всевишния, Всеприсъстващият, Всевластният …Този,

“Който прощава всичките ти беззакония, Изцелява всичките ти болести; Който изкупва от гроба живота ти

                                                              Псалм 103:3-4”

Не знам доколко нашите извинения за заетост, когато сме на работа и сме затрупани със задълженията на този свят минават пред Бог, но знам, че когато сме в къщи, болни от грип или настинка, ние пак имаме предостатъчно време за Бог. Не може, и когато нямаме свободно време, и когато имаме такова все да казваме, че нямаме време за Бог, а за телевизора и компютъра да имаме предостатъчно.

Отговорете си на въпроса сами: Докато бях болна/ен, за какво имах предостатъчно време?

Leave a Comment