Живота погълна смъртта

май 27th, 2011 | By | Category: Най-новото, Съобщения

flower_dumpБожието Слово съдържа в себе си хиляди думи – но нито една снимка, рисунка, карта или таблица. Божиите думи … са само думи.

Въпреки това, твоята и моята Библия е като книга с картинки и много повече. Тя, както живота достига до всичките ни сетива, че и по-надълбоко. Аз и ти трябва да видим – с очите на нашият ум – дивите цветя поддържани не от кой да е, а от сам Бог. Аз и ти трябва да усетим напрежението, когато Естир влиза в тронната зала на царя на Персия непоканена. Аз и ти трябва да усетим радостта от благословенията както и болката от тръните и подигравките. Ние трябва да вкусим от печеният хляб, ябълките, фурмите и меда, за да започнем да си представяме как така мъдростта „е по-сладка от мед.“ Ние трябва да помиришем тъмяна и кедъра, пресният хляб и маслената лампа, кръвта и огъня и пушека – и да научим нещо за милосттите и величието на Господа.

Четейки историята за Исус, няма как да не усетим нарастващата враждебност от страна на религиозните водачи, учудването и разочарованието на Неговите ученици, когато бива убит, и после, зората на неразрушимата радост, като осъзнават, че в Него „живота погълна смъртта.“

Мили приятели, историите, които Бог разказва са страшно драматични. Бог използва земни метафори, които като ги четем или слушаме, виждаме движещи се картини. По този начин, въздействието е дълбоко, интуитивно както и осезаемо. Бог говори на земен език святи думи, чиято цел е да ни променят, не само да ни дадат повече информация.

Нека сравним тези две изказвания:

Библията казва, че Бог обича хората

и

Аз Съм добрият пастир. Добрият пастир дава живота си за овцете.

И двете изявления са правилни. Дори означават едно и също нещо. Но те не ни влияят по един и същи начин. Второто изказване те грабва, обгръща, и работи във тебе. Това е така, понеже в него се намират картини и истории от нашето ежедневие. И така, ние можем да усетим, да вкусим, да разберем Божията любов.

Християнският живот не е теория. Той е най-реалният живот, който човек може да живее.

В живота има много гласове, които крещят в ушите ни: Слушай мен! Това е много важно! Аз ще ти дам щастие, здраве, пари, знание, успех, любов! Много малко от тях са истински важни, другите са въздух под налягане. В най-добрият случай, тези неща не са толкова важни, колкото твърдят че са, а в най-лошият случай … цялата реалност, която представят е наопаки.

Библията е невероятна книга. Тя говори думи на живот – това, което е в нея е въпрос на живот и смърт – дали ще станеш по-мъдър или не, понеже „Тя (мъдростта) е по-скъпоценна от безценни камъни и нищо, което би пожелал ти, не се сравнява с нея.“ Притчи 3:15.

Всъщност, има само едно нещо, което е по-важно. Ето как сам Бог се изразява:

Мъдрият да не се хвали с мъдростта си, силният да не се хвали със силата си и богатият да не се хвали с богатството си; а който се хвали, нека се хвали с това, че разбира и познава Мене, че съм Господ, Който извършвам милост, правосъдие и правда на земята; понеже в това благоволя, казва Господ. Еремия 9:23-24

Библията е уникална с това, че започва с Бог – а не с човека. Колкото повече я четем разбираме, че светът не се върти около мен. Всичко е за Онзи, който ни възстановява – по отделно и заедно – по Своят Си образ, и от там ние ставаме общество, в което може да се намери истинската любов и милост, справедливост и праведност.

Живота който живеем, мили приятели, е монотонен и ние без да искаме изпадаме в неговата скука. Дори и да се опитваме да сме щастливи, като четем книги от рода на „помогни си сам“ … нека си признаем, не се получава. Това е така, защото ние не знаем да живеем. Ние не сме „влезли в живота.“ Бог ни призовава към един жив живот. Живот, който поглъща смъртта, живот в който няма страх, живот в който има надежда, дори и да сме в долината на мрачната сянка.

Искаш ли нешо п

Leave a Comment