Някога да сте чували тези думи? В моменти, когато страдание е дошло върху вас или ваш близък, когато ви се е струвало, че минавате “през долината на мрачната сянка” (Пс. 23:4), когато за вас е дошъл “злия ден” (Еф 6:13) и вие сте имали нужда от утеха и духовна помощ, на вас ви се е притичвал на помощ някой добронамерен брат или сестра с трудните за приемане думи “Съгрешил си и Бог те наказва, затова страдаш.” Тези думи са толкова коварни, че са принуждавали хора да напускат църквата, да се ядосат на Бог, та дори да Го отхвърлят.
Не сте сами. Старозаветният Йов е бил в същата позиция. В началото, той бе успял човек, но в последствие, по незнайни за него причини, светът му започва да рухва. Въпреки всичко, обаче, единствените думи, които той е казал и са записани са следните феноменални фрази изразяващи дълбоката му вяра в Бог.
Гол излязох от утробата на майка си; гол ще и да се върна там. Господ даде, Господ взе; да бъде благословено Господнето име. 1:21
Какво? Доброто ли ще приемаме от Бога, а да не приемаме и злото? Йов 2:10
И коментара след всяко едно от тези две негови изказвания беше
Във всичко това Йов не съгреши ” (1:22 и 2:10)
Историята се развива по много интимно-драматичен начин. Неговите приятели, след като чуват какво се е случило с него, решават:
“да дойдат заедно да го съжалят и да го утешат … И седяха при него на земята седем дни и седем нощи; и никой не му проговори дума, защото виждаха, че скръбта му беше много голяма.” (Йов 2:11, 13)
Това се казва, приятели. До този момент, въпреки трудностите, през, които преминава Йов, той е твърд за Господа и не съгрешава. За жалост, историята не продължава по най-добрият начин. Неговите приятели, добронамерени, започват да говорят с него и думите им не са думи на утеха (както се бяха съгласили да правят), а бяха думи според Словото, традицията и логиката, които, обаче, бяха неверни. (Йов 42:7)
Думите, които те бяха казали към Йов бяха следните:
Елифаз
- Библейска истина – Бог е справедлив и греха трябва да бъде наказан. Ако страдаш, значи си наказан, следователно си съгрешил
Спомни си, моля, кой някога е погинал невинен или къде са били изтребени правдивите. Доколкото аз съм видял, онези, които орат беззаконие и сеят нечестие, това и жънат. (4:7-8) Ето, това издирихме; така е; слушай го и го познай за своето добро. (5:27)
Защото който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот. (Галатяни 6:8)
Валдад
- Традицията – аргумента му може да се сумира с фразата – “моята баба едно време казваше” …
Ако синовете ти са съгрешили пред Него и Той ги е предал на последствията от беззаконието им;ако ти прилежно би потърсил Бога,ако би се помолил на Всемогъщия,тогава, ако ти беше чист и правдив,непременно сега Той би се събудил да работи за теб и би направил да благоденства праведното ти жилище; … Понеже попитай, моля, предишните родове и внимавай в изпитаното от бащите им. (Йов 8:4-8)
Софар
- Логика – Логично е страданието да е плод на грях. Йов страда много, значи е голям грешник.
Ако ти оправиш сърцето си и простреш ръцете си към Него, ако има беззаконие в ръцете ти, отстрани го и не оставяй да обитава нечестие в шатрите ти. Само тогава ще издигнеш лицето си без петно. Да! Утвърден ще бъдеш и няма да се боиш; (Йов 11:14)
Уникални, по Словото издържани, подкрепени от традицията и логически правилни доводи за причината на страданията на Йов. Интересно е, обаче, и това е СТРАШНО ВАЖНО да разберем отговора на Йов към всяко едно о
т обвиненията. То може да се сумира със следните думи:
“Добре, прави сте, че ако човек съгреши бива наказван от Бог, но, моля ви, покажете ми къде съм съгрешил.”
Ето и стиховете:
Отговор към аргумента на Елифаз:
Научете ме и аз ще млъкна; и ми покажете в какво съм съгрешил. (6:24)
Към аргумента на Влдад:
покажи ми защо ми ставаш противен. (10:2)
към аргумента на Софар:
Заради Бога несправедливо ли ще говорите? Заради Него измама ли ще изкажете? Заради Него пристрастие ли ще покажете? Заради Бога ще се съдите ли? (Йов 13:7-8)
Ако проследим дискусията до 31 глава, ще видим, че приятелите му с две думи казват “не се прави, сгрешил си, затова те наказва Бог.”
Библията ни казва, че всичките “утешителни съвети” към Йов бяха грешни, и приятелите на Йов е трябвало да си искат прошка от Бог за нещата, които са казали. Къде обаче е техният проблем? Аз мисля, че проблема се корени във въпроса, който Йов зададе на всеки един от тримата: Къде съм съгрешил?
Това е много важно да се разбере, понеже, изследвайки Словото, ние виждаме, че всеки път, когато някой човек или народ е бил наказван от Бог заради грях – то Бог ВИНАГИ е показвал и казвал (ако не е било видно) точният грях, за да може хората да се покаят и това наказание да спре. Например:
- Исус критикува фарисеите, и казва, че ще бъдат наказани заради редица грехове (Матей 23:14) и накрая заради това, че не Го приеха (Йоан 8:19-29)
- разврат при поклонение на други богове (Изход 32:6)
- изневяра – Еремия 5:8
- Изнудване – Исая 56:11
- Забравят Бог – Еремия 3:21
- проблем със свещениците – Осия 6:9
- проблем с пророците – Михей 3:5-7
Може много примери да се дадат, но целта на всичко това е да познаем следната истина:
Когато Бог наказва някой човек със страдание, болест или проблем, то Бог, поради факта, че обича този човек (Евреи 12:6) дава и изходен път (1 Коринтяни 10:13) като ни казва, какъв е греха, който трябва да оставим и да се покаем (ако греха не е очевиден).
Много братя и сестри идват наранени от други “по-вещи” в Божиите дела хора и казват “Трябва да се покая за греха си, но се моля и моля, и Бог не ми показва, кой е този грях, заради, който имам това наказание и страдание.” Представяте ли си какъв Бог виждат тези хора? Такъв, Който не е любов, понеже кажете дали родител обича детето си, ако го бие и не му казва защо? Такъв, Който иска да страдаме, понеже помислете, може ли родител да оставя детето си да прави една и съща пакост, да се наранява и после той да го бие отгоре на всичко.”
Понякога, братя и сестри искат да “говорят, заради Бог, несправедливо” (сгрешил си – затова Бог те наказва) понеже не знаят друго, “заради Него измама казват” (покай се, и ще мине всичко – човека се кае, ама не минават нещата), показват пристрастие и съдят заради Бог (голям си грешник, нещо си сгазил лука с Бог).
Трябва да признаем, че както се случи с приятелите на Йов, така и много от нас, накрая, излизаме ние виновните. Заради нашите думи хора напускат църквите, заради нашите думи, хора напускат вярата и живеят със жлъчка към Бог.
Това, което ни казва Словото е вярно и истинно, а именно:
- Ако проблема ни е въз основа на грях – Бог от любов, ще ни покаже, кой е греха (ако греха не е очевиден за човека, който го върши). Бог никога няма да ни остави да се мъчим в незнание и да изпадаме в истерии.
- Не всяко страдание е в резултат на конкретен грях
- Ако Бог от любов за нас, даде Сина Си, мислите ли, че когато ни наказва няма да ни покаже изходен път (покаяние за конкретен грях)
Нека бъдем като приятелите на Йов, преди да го заговорят. Нека като видим брат или сестра в страдание, да се съгласим “да дойдат заедно да го съжалят и да го утешат.” Нека не прибързаме със заключени