Както знаете сме на една серия от проповеди за семейството. Много интересно! В Библията се говори за семейството. Много хора сега казват, че няма нужда да се жениш, да се обвързваш, но в Библията на нито едно място не се казва една двойка да живее заедно и да не се жени. Напротив, апостол Павел казва, че ако са заедно и не могат да издържат на огъня, на страстите си, да се женят, защото в противен случей грях правят.
В Комунизма имаше една много хубава фраза: „Семейството – основна градивна единица на обществото!” Но забравиха едно важно нещо! Кое е основната градивна единица на семейството? Христос. Ако Той не е основата на твоят дом, когато дойдат бурите и изкушенията в него, ти ще загинеш. Та мили братя, сестри и приятели, ако Христос не е основната градивна единица на вашия дом, то много често, когато в животa ви идват бури, голяма част от вашия дом ще бъдe отнесен.
Предполагам,че сте го изпитвали преди, когато Исус не е бил основата на вашият живот, а сега вече го изпитвате, когато Христос е основата. Наистина има разлика! Едно е да строиш на пясък, друго е – на канара! Говорихме за отношението на жените към мъжете. Съпругата трябва да уважава съпруга си, а съпруга да обича половинката си.
А днес ще говорим за отношението на родителите към децата. Виждате, че Библията не оставя никой без извинение. Нека видим Колосяни 3:21: „Бащи не дразнете децата си ,за да не се обезсърчават.” Интересно е, че не е само да не дразниш детето си, но има причина, за да не се обезсърчават. Спомням си, когато бях малък и ме питаха кой обичам повече: майка ми или баща ми, аз отговорях, че когато баща ми ме бие, обичам майка ми, и обратното.
Така е в живота. Понякога не усещаме, колко е трудно на родителите да отгледат деца. Познавам едно семейство, в което, каквото каже бащата винаги е под въпрос, каквото каже майката винаги е под въпрос. Какво искам да кажа с това?Единият пита:
– Татко,може ли да играя?
– „Не ,не може! – отговаря бащата
– Добре!
След това отива при майка си и й казва:
– Татко ми каза да те питам дали мога да играя?
Така майка му му позволява. И баща после ядосан казва:
– Нали ти казах да не играеш!”
А детето доволно отвръща:
– Ааа,майка ми позволи.
Та, децата са трудна работа! Всеки един от нас е имал дете. Всъщност знете ли как започва, това да имате едно дете? С бременност. Тази дума от къде произлиза? От думата бреме. Децата в нашият живот започват с бреме. Така, че думата е правилна, защото животът с деца не е лесен. Аз имам една книга за отношението на децата към родителите, та от нея ще ви прочета няколко цитата:
Един адвокат е казал: „Първата част от нашият живот е разрушена от нашите родители,а втората част от нашият живот е разрушена от нашите деца.”
Попитали една майка,която имала много буйни деца. „Ако трябва пак да раждаш и да възпитаваш деца,ще се съгласиш ли?” Тя отговорила: „Да,но не тези, които имам!”
Един родител казал: „Аз искам да живея толкова дълго,че да мога да създавам толкова проблеми на децата ми ,колкото те ми създаваха на мен”
И най накрая,Джон Нютон казва следното: „Аз зная,че баща ми ме обичаше, но той никога не искаше да ми го каже!”
Факт е, че е трудно да си родител. Аз още не съм родител, но по мнението на моите родители не е било лесна работа. Да бъдеш родител е много повече от това да храниш детето, да му дадеш подслон и топлина. Обикновенно това го правиш и за твоя домашен любимец. Да бъдеш родител е много повече.
Във всяка една фаза в живота на детето, родителите трябва да се намесват. Не говоря за това, да бъдем някакви диктатори, но да сме винаги там до него.
Говоря към родителите: Трябва да знаете винаги къде е детето и с кого. Също така трябва да познавате интересите му, да го поущрявате в тях, а ако има интерес, който е вреден за него, да го отдалечавате от него, дори да му забранявате.
Това е много трудно, някои родители, за да е щастливо детето са готови да му свалят звездите (купуват лаптоп, PS2-3 и какво ли не). Но това не е правилно! Казваме, че родителят трябва да обича детето. Но в какво се изразява тази обич? Чували ли сте за термина: трудна любов? Това е когато родителят забранява на детето нещо, защото го обича.
Ние много често си з
адаваме въпроса, ако Бог е толкова добър, защо имаме тези проблеми в живота. Така започваме да обвиняваме Бог, че не е добър родител. В такива случаи, Бог използва така наречената трудна любов. Понякога, Бог трябва да ти забрани нещо, за да можеш в последствие да разбереш, че е за твое добро. Чуйте каво казва книгата Евреи: „Никое наказание не се вижда на времето да е за радост,а е тежко;но после донася правда като мирен плод за тези,които са се обучавали чрез него. ‘’
Аз много обичах да излизам с едни мои приятели, които обичаха да крадат. И аз имах такъв период, около месец/два, когато ходихме по градините на хората през нощта, разкопавахме им картофите, излизахме на полето и ги печахме. Или пък отивахме обирахме прасковите, но обирахме, означава всичко,цялото дърво, така и гроздето и разделяхме по равно.
Един ден баща ми дойде и ми каза да не играя с тези приятели повече. А аз нямах други приятели. Даде ми една тенис ракета и ми каза да удрям топката в една стена, и така цял ден. В началото направо бях побеснял. Ракетата беше желязна,опитах се няколко пъти да я ударя в земята, за да я счупя и да отида при баща ми и да му кажа, че не става за игра вече. Бях много ядосан на родителите си. Отгоре на всичко, приятелите ми се присмиваха отстрани. В момента четирима от моите приятели са в затвора. Понеже навикът, който са имали, са си го продължили и след като са израстнали. Като порастваш интересите ти прерастват от картофи на коли,бижута и т.н. Та по онова време, когато ми забрани баща ми, аз бях много ядосан, мислех си, че баща ми е най-лошият човек на света, но в момента съм благодарен, че се е отнесъл така твърдо с мене.
Затова, родители наказвайте децата си, за тяхно добре. Но не ги наказвайте, защото ви е хубаво да ги гледате какт страдат или защото сте им ядосани. Това е грях пред Господа! Понякога, когато бащата се ядоса, като развърти шамара и детето не знае, защо го бие. Ако наказваш детето си, наказвай го за негово добро, а не, защото на теб ти се е поискало да си спечелиш малко уважение от детето си, и да покажеш, кой е шефа в къщата.
Библията казва, че ако пощадиш пръчката, ще развалиш детето (Притчи 13:27). Т.е ако не поучаваш детето си, не го дисциплинираш, то то ще стане непослушно дете. Мартин Лутер, известният реформатор, казал: „Пощади пръчката,развали детето,не щади пръчката,но винаги до пръчката имай подарък.” За да може детето да разбере, че ти не го мразиш, а да разбере, че ти го обичаш и това, което правиш е за негово добро.
Родителите трябва да обичат децата си. В момента в училищата, не знам дали знаете, но учителят няма право нито да удари ученика, нито да му вика, дори детето може да осъди учителят. Прекалено много свобода се дава на децата, тези, които не могат да различат добро от зло. Разбирам ситуацията, понеже, когато аз бях ученик по време на комунизма, имаше учители, които бяха по-скоро „биячи“ и никога не трябваше да стъпват в класните стаи. Но и другата крайност не е хубава!
Интересното е, че когато едно такова дете сгреши, хората веднага си казват, че първите 7 години му липсват и че то прилича на родителите си. Та виждаме,че дори и от хорските приказки, родителската грижа към детето е много важна.
Тит 2:4 казва: „…младите жени да обичат мъжете си и децата си” – това е много важно. По онова време децата са били приемани като жените, като придобивка, стока, като част от имота. Бащата е имал право, при раждане, ако иска да убие сина си, ако иска да го остави жив. Независимо на колко години е бил синът, бащата е имал право да дърпа ухото му на всяко място, имал е право да го накаже да си стой у тях. Ако синът е семеен, той вече си е имал своето семейство и бащата не е имал такава власт над него. Интересното е, че в нашата родина нещата не са много различни. Ние убиваме децата си още преди те да са се родили, това се казва „аборт”. Понякога, детето е родено с някакви проблеми и го отхвърляме като го изпращаме в Дом за деца. Така ,че нашата култура не е по-различна от тази на варварите преди 2000 години. Просто сега имаме по-хубави термини,с които обясняваме нещата.
„ Ето наследство от Господа са децата и награда от Него е плодът на утробата.” (Псалми 127:3) Това да имате деца не е бреме в лошият смисъл, то е отговорност, трябва да се грижите за децата си.
Как можем да обичаме децата си? Трябва да прекарваме време с тях, да си играем, да сме в добри отношения. Също така и духовно – трябва да се молим с тях. Децата трябва да знаят, че всеки път, когато имат проблем те могат да дойдат при нас. Дори и да са виновни, те
трябва да знаят, че ние сме винаги до тях.
Най-големите глупости се правят от деца, които се страхуват от родителите си и не отиват при тях за помощ. Отиват при тях приятели – неприятели, които са на тяхната възраст, получават съвети, които нищо не струват и извършват нещо нередно. За да може детето ви да има пълна вяра във вас, вие трябва да я изградите. Трябва да му покажете, че независимо колко е съгрешило срещу вас, семейството или приятелите, то винаги ще бъде прието от вас, за да му дадете помощ и утеха. Това е много важно!
Някои родители казват на децата си, че ако направят определено нещо и сгрешат, повече не искат да ги виждат. Представете си, че това дете направи това нещо, то пак ще се прибира у дома, но просто няма да каже за случилото се. Така ще живее с този проблем цял живот.
Да се оставят децата пред компютъра или телевизора, понеже вдигат шум е погрешно. Това не е любов, а егоизъм. Вие мислите за себе си, а не за детето. Ако това дете отвори страница в интернет, която не е подходяща за него, ако чуе нещо във филма, което не трябва да чуе? Това ще остане в паметта му. То ще си направи извода, че щом неговите родители му позволяват да стои и да гледа, следователно и нещата, които вижда и чува са правилни.
Понякога като родители, ние си мислим, че да дадем на детето да играе на компютъра е акт на любов, но всъщност – не е. Това е егоизъм – просто да се отървем за малко от него. Познавам деца, които имаха този проблем, те стояха пред компютъра 3- 4 часа. Един ден родителите им позволиха само по половин час на седмица. И нещата се оправиха в дома им, децата започнаха да слушат. Лошото при телевизора и компютъра е ,че ти започваш да живееш в един собствен свят. В него всеки те приема, ти правиш каквото си поискаш без последствия. Правейки това детето се обърква.
Ако имате дете или внук, което е пристрастено към компютъра, когато го заговорите случвало ли ви се е да започне да се гневи? Или пък,когато сте излезли заедно, то бърза да се прибира, при своя свят – компютъра. Това е живот на лъжа. Първите признаци на превързване към компютъра, са когато ти молиш детето за помощ, а то започне да се раздразнява и да вика. Вторият признак е когато се прибирате отвън и първото нещо, което прави детето е да седне на компютъра, понякога дори и с ученическата раница на гърба. В такива моменти, родители, внимавайте! Детето може да се затвори социално и да не иска да общува с други хора. На него му е по-лесно да бъде на компютъра, всички го приемат, като седне пред телевизора си гледа каквото иска, за него това е забавно. Но навън – истинския живот който е, то не иска да го живее. Ще дойде момент, когато това дете ще стане баща или майка и то няма да знае какво да прави.
Родителите трябва да обучават децата си в познание и изследване на Божия път. Едно нещо което трябва да знаем от сега е, че не е наше решението, дали детето ни ще повярва в Бог или няма да повярва. То, когато порасне, ще си има свой личен избор, не можем да го насилим. Но ние можем да се грижим за него и да му покажем превъзходството на Божия път. Притчи 22:6 казва следното : „Възпитавай детето от рано в подходящия за него път и не ще се отклони от него, дори когато остарее.” Така няма да се притеснявате,че това дете ще направи нещо глупаво. Ефесяни 6:4 казва: „Бащи не дразнете децата си ,но възпитавайте ги в учение и наставление Господно.”
Трябва да знаем, че възпитанието на детето трябва да стане в дома, не в църквата или пък в училището. Църквата и училището са само спомагателни източници, но те не са основните. В училище, детето ще получи много знания, но няма да се научи на любов и на това как да се отнася с другите. Любовта се показва в семейството. Ако майката и бащата не се разбират, детето излиза с извода, че това е нормално за всяко едно семейство, и когато то има семейство, няма да се стреми да поддържа мира в дома си, защото за него родителите да се карат е нормално, следователно неговото семейство ще е същото. Възпитанието на детето трябва да бъде в дома. Затова Бог дава всички тези заповеди на родителите.
В I Царе 2:22-25, четем историята за Самуил, как когато бил още малък, Бог му говори през нощта. Интересното е, че по това време свещенник е бил Илий. Та той имал синове, които са правили много грешни неща,чуйте:
„А като беше Илий много стар, чу всичко, що прави синовете му на целия Израил, и как лежали с жените, които слугували при входа на шатъра за срещане.И той им рече: Защо правите такива работи? понеже слушам лоши работи за вас от всички тия люде.Недейте, ч
ада мои; защото не е добър слухът, който чувам; вие правите Господните люде да стават престъпници.Ако сгреши човек на човека ще стане моление Богу за него; но ако съгреши някой Господу, кой ще се моли за него? Но те не послушаха гласа на баща си, защото Господ щеше да ги погуби.”
И в следвашата глава се казва следното: „Защото му известиха, че ще съдя домът му довека, поради беззаконието, което той знае. Понеже синовете му навлякоха проклетия за себе си, а той не ги възпря.” Какво ни говори това?Ако детето тръгне по лош път, това може да се дължи на това, че в дома нещата не са били правилни и Бог отива и съди родителите.
Родителите трябва да наказват, но и да поущряват децата си, за да ги мотивират да вършат Божията воля. Това е така наречената трудна любов. Понякога пляскането си има и позитивна част, но трябва да се прави по правилния начин.
Следващото нещо е, че правилата и наказанията трябва да са постоянни. Това е много важно. Не може родителя да накаже детето си за една седмица и като дойдат сряда и четвъртък, той да се почувства виновени и да отмени наказанието. Детето остава с мисълта, че тези наказания са несериозна работа. То вече няма да има страх от наказанието и така то ще си продължи с пакостите. Затова е много важно, родителят да бъде постоянен в наставленията и наказанията си.
Родителите винаги трябва да спазват обещанията си. Познавам едно дете, на което майка му му беше обещала да му купи лаптоп. Та, момчето очаква и на рожденния си ден отива при нея и я пита за лаптопа. Но тя му отговаря, че то не го е заслужило, за да му го подари. Как такова дете ще се отнася към ротителите си после? То не може да се довери на тях. Да, може майката да е дала прекалено голяма обещание, защото този вид компютри са прекалено скъпи, но можеше да му отговори, че е имала голямо желание, но не е успяла, защото е нямала финанси. Но пък му е взела нещо друго ,защото го обича. Много е важно родителите да спазват обещанията си, дори и когато става въпрос за наказание. Като му кажеш, че цяла седмица няма да гледа телевизия, то да знае, че тяхната дума е закон. Вероятността, детето да повтори грешката, е много по-малка, отколкото когато се отметнеш след няколко дена от наказанието, само защото си преценил, че детето се е държало по-добре.
Библията ни казва следното ,в Яков5:12 : „А преди всичко, братя мои, не се кълнете нито в небето, нито в земята, нито в друга някоя клетва, но нека бъде вашето говорене: Да, да, и: Не, не, за да не паднете под осъждане.” Ако казваш на детето си: „Не”,нека това означава „Не”. И обратното. Детето иска да има някаква сигурност, така когато вие му я давате, като порасне и то бъде родител ще я предава на своите си деца.
Нещо друго много важно трябва да запомним. Недейте излага децата си пред други хора. Понякога, когато детето ви е направило нещо лошо и вие сте в компания други хора, вие отивате, удряте го и го питате как може да прави така. Детето ще се почувства много лошо в този момент. Това може да го направите и в другата стая, насаме с него. Тогава децата стават с ниско самочувствие и животът им става труден. Запомнете, че детето не е животно. То е човек и трябва да се научи, да порастне, за да стане като вас. Един ден и то ще бъде родител на деца. И ще бъде такъв, какъвто пример сте му дали.
Някой хора могат да кажат,че е прекалено късно вече за техният дом, те така са оплескали вече нещата! Но не се притеснявайте с Божията сила, първите седем години, дори и да сте ги изпуснали, може отново да ги възстановите. Но, за да стане това, трябва Христос да е основата на вашия дом. Ако вие не обучавате детето си в Божия път първите седем години, наистина сте ги изтървали, след това, само Бог има силата да ги възстанови, за да може детето да върви в правия път, и когато остарее вие да не се притеснявате, че ще направи някаква глупост. Но, за да тръгне детето в Божият път – вие трябва да му покажете истинската основа за семейството – Исус Христос.
Какво можем да правим като родители? Молете се постоянно Бог да ви открива интересите на детето си, желанията му, правилния подход за възпитание, за да можете да се грижите за детето си. Дръжте се с детето си като с човек, който заслужава уважение и достойнство, а не като с животно или домашен любимец.