Нещото, което винаги трябва да дава на Християнина най-голямото успокоение, мир, надежда и утеха е мисълта за съвършената праведност на Христос. Много често светиите са отпаднали и тъжни. Аз не мисля, че те трябва да са тиква. Не трябва да са такива, ако винаги гледат на факта, че те са съвършени в Христос.

Има някои, които говорят за греха, за покварата на сърцето и за злото, които живеят във всяка душа. Това е много вярно и истинно за живота на християнина, но ние не трябва да спираме до тук, трябва да погледнем само малко по-напред и да си спомним, че Словото ни казва, че ние сме съвършени в Христос.

Не е чудно, че тези, които живеят в мислите на тяхната поквара са винаги мрачни, но това, което те трябва да направят е да си спомнят Божиите думи, които казват:

в Христос Исус, Който стана за нас … правда. (1 Кор. 1:30)

Това трябва да ни донесе голяма радост. Въпреки проблемите, които ни нападат, въпреки Сатана, който ни събаря, въпреки многото неща, които ще ни атакуват докато стигнем до небесният си дом, въпреки, че сме винаги недостойни (недай-си Боже някой да мисли другояче), въпреки всичко това, в Христос, ние сме оправдани. Това е така понеже Христос е направил всичко, за нашето оправдаване.

На кръста, Христос каза „Свърши се“ и наистина се свърши. В Христос, ние сме пълноценни, и това трябва да е причина за огромна радост и живот във слава.

без да имам за своя правда онази, която е от закона, а онази, която е чрез вяра в Христос, т. е. правдата, която е от Бога въз основа на вяра, (Филипяни 3:9)

На тази земя няма да намерим по-святи хора, от тези, които са приели в сърцето си и живеят с вяра, че нашата праведност е в Христос. Когато един вярващ каже: „Надеждата ми е само в Христос! Само на Него уповавам за спасението Си, и вярвам, че колкото и да съм недостоен, аз съм спасен в Христос,“ този начин на мислене трябва да промени живота и начина ни на мислене; трябва да изпълни живота ни с чувство на благодарност, такава благодарност, че от любов към Бог ние да престанем да попадаме в същият грях, да се покайваме ежедневно, знаейки, че сме наранили Христос, нашата праведност. Трябва да заобичаме и да служим на Христос – не от задължение,а от любов и почит, понеже аз и ти сме спасени заради Неговите заслуги.

Много пъти повторихме думата “трябва” и това е така понеже Христовата любов ни ограничава, но това е блажено ограничение, понеже целта е велика:

за да не живеят вече живите за себе си, но за Този, Който за тях е умрял и възкръснал. (2 Коринтяни 5:15)