Нашата памет

май 8th, 2013 | By | Category: Блог, Най-новото

123Разказва се за двама приятели, които пътували из пустинята. Станало така, че се скарали за нещо и единият ударил другия в лицето. Удареният написал върху пясъка: "Днес моят приятел ме удари по лицето." След няколко дни стигнали до един оазис и намерили там езеро. Влезли да се разхладят. Единият започнал да се дави и другият се хвърлил да го спасява. Спасеният издълбал в скалата думите: "Днес моят приятел ми спаси живота." Приятелят му се зачудил и го запитал защо е написал в пясъка, че е бил ударен, а че е бил спасен го записва върху скалата. "Защото, това за удара ще бъде изтрито от вятъра на прошката, а това за спасения ми живот не бива никога да се забравя!", отговорил другият.

Трудно е да контролираме паметта си. Тя обича да съхранява за дълго време спомени за това как сме били обиждани и ощетявани, какви злини са ни направили другите хора, и какви добрини сме правили ние. Когато, обаче паметта ни трябва да запомни добрините, които сме получавали от чужди и злините, които сме причинявали на други, то тя се оказва много къса. Такава е човешката плътска памет.

Има и един друг вид памет, пак памет на човек, но тази памет е много по-различна и прави човека по-различен. Това е човешката духовна памет. Паметта на човека, който вярва във факта, че Бог, чрез Исус Христос му е простил всичко и е новороден, не страда от такива дефекти. Тя помни доброто. Тя не си води сметки колко сме дали и получили. Сметките нека ги водят счетоводителите. Духовният човек винаги е готов да дава толкова, колкото може и да се лишава от всичко, което не е необходимо за най-основаните му нужди.

Проблемът на този свят е, че не знае кое да помни и кое да забравя. Ако знаеше, щеше да има много по-малко конфликти между хората. Това не бива да е проблем и на вярващите хора. Те имат други ценности, защото имат друга природа – Божията природа.

Аз, Аз съм. Който изтривам твоите престъпления заради Себе Си и няма да си спомня за греховете ти. Исая 43:25

Leave a Comment