Но гълъбът, понеже не намери почивка за краката си, се върна при него в ковчега Битие 8:9

Нека ти задам един въпрос: Можеш ли да намериш почивка в живота извън ковчега, който е Исус Христос? Ако отговора ти е да, то най-вероятно религиозността ти е най-голямото губене на време, което някога си имал.
Има ли друго нещо в живота освен Исус Христос, което ти носи радост? Ако отговора ти е да, то горко ти. Ако изповядваш, че сте Християнин, и въпреки това се задоволяваш в светски удоволствия и стремежи, твоята изповед е лъжлива. Ако душата ти така се излегне на леглото да си почива, че се скриват всичките й грехове, то ти си лицемер и много далеч в мисли и разбирания за Христос. Така никога няма да можеш да осъзнаеш колко скъпоценен е Той.

Ако от друга страна усещаш, че можеш да живееш в грях безнаказано, знай, че това това само по себе си е голямо наказание. Ако можеш да спечелиш целият свят и да живееш вечно, то това ще е най-мизерното съществуване.
Ако обаче Бог, твоят Бог е това, за което жадува душата ти – то ти се радвай от сърце, понеже си дете на Бога. Сред всичките грехове и омазвания в живота, намери това успокоение, че ако душата ти се бунтува срещу греха, то ти си на път да влезеш в Живота, и още по-хубаво: Христос не те е забравил, и ти не си Го забравил.
Вярващият не може да оцелее без своя си Господар; думите не са достатъчни да обяснят тази интимна връзка между християнина и Христос. Ние не можем да живеем от пясъка в пустинята, ние имаме нужда от манната, която идва отгоре; нашите шишета пълни със човешко самочувствие не могат да ни дадат и капка жива вода, ние пием от канарата, а канарата е Христос.
Ако ядем и пием от Него, душата ни ще пее, че Той е задоволил всяка наша нужда с добрина и благост. Това са неща, които подновяват силата ни като орли, но, ако не ядем и пием от Него, то тогава пълната ни стомна и натъпканите хамбари няма да могат да ни дадат никакво задоволяване, по скоро ще плачем с думите на мъдреца „суета на суетите, всичко е суета.“