Милостта Му престанала ли е навеки? Престанало ли е словото Му от поколение в поколение? Забравил ли е Бог да бъде милостив? Затворил ли е в гнева Си благите Си милости? (Села.)? Псалми 77:8-9

Въпреки, че често не можем да видим как става нещата, ако Бог е казал, че ще станат, това трябва да е достатъчно за нас. Не трябва да има никакво препядствие към обещаното ни спасение, от което да се страхуваме. Този, Който е Богът на спасението ни и Този, Който е дал обещанието, така ще подреди нещата, по Своя Си начин, че „Всяка долина ще се напълни. И всяка планина и хълм ще се сниши; кривите пътеки ще станат прави. И неравните места – гладки пътища;(Лука 3:5)

Понякога, долините са толкова дълбоки, че не им виждаме дъното, планините толкова високи, че не им виждаме върховете, Бог знае как да напълни едното и да сниши другото – Аз съм, Който говоря с правда, мощен да спасявам. (Исая 63:1). Ако има нещо, което да възпира Божието Царство в живота ни, то това е нашата невярност, но Той ще дойде дори и да не намери вяра на земята: Понеже, ако някои бяха без вяра, какво от това? Тяхното неверие ще унищожи ли Божията вярност? Римляни 3:3

Не се обезокуражавайте поради това, че ви изглежда, че Бог работи бавно … ние всички имаме сигурни и верни слова от Него, на които можем да се доверим. Обещания, които дори да се изпълнят след много време, не са причина за оттегчение. Недейте да подхранвате такива мисли в себе си, понеже, ако Божиите обещания се провалят, то това означава, че сам Бог Се е провалил. Това, което не става по нашето време, ще стане по Неговото време, което винаги, ама винаги е правилното време.

Храна за размисъл

Лесно е да се разочароваме, когато нямаме Божият поглед върху нещата, но нека имаме „ум Христов“, чрез който можем да гледаме на нещата от Божията гледна точка. Той не е забравил нито нас, нито обещанията си към нас. Просто Неговото време е най-точното.