И няма създание, което да не е явно пред Бога; а всичко е голо и разкрито пред очите на Този, пред Когото има да отговаряме. Евреи 4:13

За много хора, да си гол, е една ужасяваща мисъл. За някои от нас: да се знае всичко за нас до най-малката подробност от най-мрачните ни мисли до най-покварените постъпки, е най-големият кошмар.

Съществуват хора, които се преструват като изграждат една лъжлива самоличност и цял живот се трудят така да замажат фасадата си, че всичко да изглежда наред. Проблемът идва тогава, а той винаги идва, когато всичко се сгромолясва. Шпакловката пада по такъв начин, че се виждат основите на този вид преструване.

Всъщност, Исус обвини фарисеите и книжниците, че живят точно такъв начин на живот. Той им каза, че са: варосани гробници, които отвън изглеждат хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и с всякаква нечистота (Матей 23:27)

Ако обичате главоблъсканици, ето ви една: религиозните хора от всяка една епоха като книжниците и фарисеите винаги казват, че живеят живот на святост, за да прославят Бог и да изпълняват това, което Той е заповядал (волята Му), за да може така Той да бъде прославен. Проблема на всичко това е, че в момента, в който те се срещнаха лице в лице с Бог, Той имаше абсолютното противоположно мнение за тях. Интересна мисъл! – чак тръпки ме побиват.

Сега, отдалечени от онова време с малко над две хиляди години, ние се смеем и подиграваме на тяхното лицемерие като казваме, че ние, модерните хора, сме истински и автентични. Иронията е, че това наше отношение звучи малко лицемерно.

Преди да отидем и да запалим свещ, да се покръстим, да се поклоним на иконата, да изпеем духовна/хвалебна песен, да слушаме проповед, да нахраним беден, да изговорим правилните думи или каквото и да е било друго религиозно занимание, което би ни докарало мир на душата, нека разберем едно нещо: Бог знае всичко за нас. Когато четем, че „всичко е голо и разкрито” пред очите на Бог, това, което ни се казва е, че ние наистина сме голи и разкрити пред Бог. Никакъв номер не минава пред Него.

Та, имайки това в предвид, нека се изследваме вътрешно и да се замислим, дали нашето християнство всъщност не е един театър, в който се преструваме пред родители, приятели, свещеници, пастори или другите християни? Това е много сериозен въпрос! Важен е, понеже ние можем да излъжем с поведението си всеки: папата, патриарха, свещеника, пастора … но в крайна сметка, те няма да ни съдят, ще ни съди: Този, пред Когото има да отговаряме.

Ако християнството ни не е искрено и честно, както пред хората, така и в тайно, то това става най-голямото губене на време, което човек може да има. Бог вижда и знае, и за разлика от другите хора, не може да бъде излъган, понеже Той не гледа на лице (външното), а на сърце (това, което е наистина в нас).

Нека се замислим дали сме актьори в живота си по Бога? Ако да, нека се разкаем за този начин на живот, и да търсим от сърце Този, който дава истински живот.