Зная как да живея и с по-малко, и с повече, отколкото ми е нужно. Винаги и във всичко научих тайната да съм доволен, когато съм сит и когато съм гладен, когато имам предостатъчно и когато нямам необходимото. Способен съм да посрещна всички обстоятелства чрез Христос, който ми дава сили. Филипяни 4:12-13

Очевидно е, че Апостол Павел е бил в нужда, но нуждата е била това, повече доверие в Бог. Павел не говори тук, че църквата в Филипи не му е помогнала, а по-скоро са искали да му помогнат, но не са можели физически.

Павел дори не споменава, че му липсва нещо – понеже това е практическа опитност на вярата, във всичко да си доволен и така да не зависиш от никой човек. Той е знаел какво е да имаш и да нямаш. Знаел е какво е да си гладен и да си сит. Той е можел да направи всичко, чрез Онзи, Който му дава сила.

Каква уникална опитност на вярата! Не само защото така всичките му нужди са посрещнати, което е прекрасно нещо, но има нещо по-прекрасно – Павел е осъзнал, че Господът, Който познава е постоянен, верен и силен Приятел, който е близо до сърцето.

Какво можем да научим от тази чудна опитност на вярата на Апостола? Идеята не е, че всичко можем, а че всичко можем чрез Христос, който ни дава сили. Тази сила е постоянна и идва от една постоянна връзка с Христос. Идеята не е, че Той може да направи всичко, което е вярно, но опитността на Павел показва много по-дълбоко нещо. А именно, че Павел е знаел вече, нещата, които Бог одобрява и апостола е бил сигурен, че тези неща ще станат. Христос винаги е бил верен към него, в толкова ситуации е бил с него – от беднота и голота, до ситост и имане – така щото, Павел се бе научил напълно да се доверява на Христос във всяка ситуация.

Какво да правим аз и ти с тези прекрасни стихове?

Нека осъзнаем, че Христос ни дава силата да сме доволни във всяка ситуация. Това не е картбланш сила да побеждаваме всеки проблем, който светът ни дава, но е едно мило обещание, че Божието присъствие е с нас, независимо от проблемите.