След броени дни посрещаме празника Рождество Христово. Идването на Божия Син е най-голямата, най-скъпоценната проява на любов от страна на Отец към човечеството. Небесният Баща дотолкова ни обикна, че…даде! Свикнали сме да мислим, че спасението ни е „безплатно”. Но всъщност любовта Му към нас е на много, много висока цена. Замисляли ли сме се колко струваше Рождество?

Векове преди идването на Спасителя, Рождество костваше нещо на пророците, които говореха за него. Те трябваше да се доверят на Духа, да раз-казват и записват невероятни думи за далечно бъдеще, като търпяха да бъдат странни, неразбрани от съвременниците си. Лесно ли им беше да вярват докрай, без да видят със собствените си очи изпълнението?

А какво да кажем за нас? Разказваме ли невероятните истини на Рождество от обич към Бога?

Едва ли някога ще можем да осмислим каква болка, липса и противоречие изтърпя Бог Отец, давайки Своя Син. Какво бе за Отец да отдели Своя Син от Себе си, от единството на любящото им общение в небесата? Лесен ли беше изборът на Вечния да тръгне на път, завършващ с вкуса на смърт? Как се чувстваше святостта като знаеше, че ще понесе поругаване? Колко сили трябваха на Божията всесила, за да остане неподвижна по време на страданието? Как най-щедрият дар се реши да бъде даден, като знаеше, че няма да бъде разбиран и оценяван?

Нека раздвижим умовете и сърцата си и се замислим: Самият Бог изтърпя много, даде голям дял от Себе Си, за да имаме ние днес Рождество. Колко Му струваше то-ва? А каква цена ние плащаме, за да отвърнем на Божията любов с обич?

Мария понесе отхвърляне, одумвания, клевети. Тя изтърпя срама от хор-ските приказки, защото бе бременна, а все още неомъжена. Мария плати изключително висока цена като се съгласи да преживее нещо, което никоя жена не беше преживявала досега. Това означаваше, че тя щеше да бъде винаги коментирана, честта й подлагана на съмнение. Какво й беше да обяснява всеки път, че детето Исус е различно в святия смисъл на думата, когато за хората тя имаше повод за грозни клюки? Какво значеше за Ма-рия да обясни на Йосиф, че е била вярна, докато той вече замислял да я изостави? Помним ли, че наказанието за блудство е… смърт с камъни? Ма-рия рискува живота си! Тя пое този риск, защото прие да служи на Бога. Колко й струваше всичко като раждаше сама, в нехигиеничен обор? Колко й струваше Рождество?

 А ние? Позволяваме ли на Бог да извърши в живо-та ни радикални неща, които гарантират отхвърлянето от хората?

Мъдреците взеха най-скъпи дарове и тръгнаха на път, следвайки една звезда. Те пътуваха с месеци, за да уважат Рождество. Довериха се на тър-жествения миг на Рождество и изхарчиха време, пари, усилия, за да дой-дат! Да участват. Да се поклонят. Да донесат подобаващи за Цар дарове. Те преминаха и през смъртна опастност, разгневявайки Ирод, за да съхранят Рождество. Какво им струваше уважението към Бога?

Какво струва то на нас? Коства ли ни някакво усилие, за да се подготвим в сърцата, в молит-вите си, в решенията си за Рождество? Или…всичко минава удобно, някак-си обичайно и незабелезано. Колко ни струва днес Рождество?

Ето ги и овчарите. Когато чуха ангелските песни, създадени специално за онзи ден, как реагираха те? Нима останаха пасивни край стадата си, както пасивни остават много християни днес, докато слушат за великата Божия тайна? Не. Те тръгнаха да разказват. Те доказаха своето отношение към Бог с действията си.

Ние? Оставяме ли работата си, и с широко отворени очи, разказваме ли тайната на внуците си, децата си, съседи, познати?

 Какво да се каже за всички онези семейства, които изгубиха дечицата си, заради гнева на Ирод към Рождество. Колко майки на момченца под три годинки горчиво плакаха за загубата на рожбите си. Защото Рождество бе станало заплаха за поставеният от Рим  владетел. Тези деца, с техния раннопрекъснат живот платиха висока цена. Виждаме колко скъпо е Рождество, когато някой, който се противи на Бога, има власт над живота дори на невинни деца.

А ние? Съпричастни ли сме към страдащите днес, които вярват до смърт в Бога. Молим ли се за онези братя и сестри, чиято вяра в Рождество е под смъртна опасност?

Йоан Кръстител обичаше Бога. И той плати също цена само за да оповести идеята на Рождество. Йоан живя в пустинята. Търпеше студ и жега, и самота заради Бога. Ядеше скакалци и див мед като постеше през целия си живот. Заради Бога. Йоан пусна своите ученици да станат Христови уче-ници, защото почиташе Бог и не търсеше усещането да бъде значим всред последователи. Йоан умря мъченически и плати цената на любовта и вер-ността си.

Каква цена плащаме ние? Постим ли? Смиряваме ли се пред Бога. Считаме ли се за недостойни „да завържем ремъка на обувките Му” или се държим с Него като със служител на социални грижи, който да ни подсигури топло през зимата, храна за месеца и здраве, за да ни е  добре?

Ако се размислим, вероятно ще намерим още много библейски и житейски примери, които трогват. Всички те показват колко скъпоценно е Рождество.

Така е, защото истинската любов, Божията любов стои в началото на Рождество с необяснимата си щедрост. Тази щедрост разтърсва,  разплаква, изпълва с умиление и благодарност. Кой би останал без-чувствен пред лицето на любовта, която дава своето най-мило, плаща много, плаща до болка. Нека се замислим..

Мили християни

Остават ни броени дни, за да приготвим сърцата си за живо, дълбоко, лично участие в Рождество. Нека не позволяваме оплакванията, болежките, проблемите и ангажиментите да ни обградят и да ни откраднат тайнството на този празник. Нека се присъединим към тържествеността в небесата и заедно с ангелите да отдадем песен, благодарност, думи на обич към Спасителя. Нека разгледаме живота си и потърсим начини, с които повече, по-ясно, по-скъпоструващо да показваме любовта си към Бога. Ако Той ни обикна докрай, до сълзи, до страдание, нима ние ще му отвърнем само с една тиха усмивка и ще се обърнем, за да се заловим да готвим ястия, да чистим домове или да гледаме коледни телевизионни програми…

От сърце ви моля, мили братя и сестри, нека хванем сърцата си и се постараем да отвърнем на Божията любов с гореща обич. Нека това Рождество ни коства повече думи, повече доброта, повече искреност, повече прошка.

Нека ни струва повече близост с Бога!

Габриела Маджарова