Мойсей каза:” И сега, моля Ти се, нека се възвеличи силата на Господа мой, както си говорил: Господ е дълготърпелив и многомилостив, прощава беззаконие и престъпление, и никак не обез-винява виновния, и въздава беззаконието на бащите върху чадата до третия и четвъртия род. Прости, моля, беззаконието на този народ според Твоята голяма милост и както си прощавал на този народ от Египет до тук. И рече Господ: Прощавам им, както поиска.”   Числа 14:20

 “Но Господ каза на Мойсей и Аарон: Понеже не ми повярвахте, за да Ме осветите пред израил-тяните, затова вие няма да въведете това общество в земята, която им давам”           Чис.20:12

“Господ много се разгневи и на Аарон, когото щеше да погуби; но аз тогава се помолих и за Аарон”     Втор. 9:20

“Мойсей и Аарон бяха между свещениците Му, и Самуил между призоваващите името Му; те призоваваха Господа и Той ги слушаше.”  Пс. 99:6

“Господи, Боже наш, Ти си ги слушал; Ти си им бил Бог опростител, макар и мъздовъздател за делата им.”      Пс. 99:8

*Курсивът в цитираните стихове е мой

Какъв е Бог спрямо греха?

Някои вярващи “се вглеждат” продължително в Божията страшна святост и критичност към греха. Сърцата им буквално се ужасяват. Понякога те прекалено задълбават в самокритика и вече не могат напълно да повярват, че Бог им е простил и прощава прегрешенията.

Други вярващи пък дотолкова се фокусират върху Божията милост и готовност да опрости греховете, че те напълно се отпускат в опасно лековерие и фамилиарничене с Бога.

Стиховете по-горе обаче, ни дават едно балансирано и достоверно възприятие за Бог. Той е едновременно и еднакво:  строг, справедлив, милостив и готов да прощава. Като най-голямо дока-зателство за съчетаното проявление на тези негови качества е кръстната смърт на Божия Син. Спа-сителят не беше подминат от тази страшна чаша на мъздовъздание и смърт, защото Бог е строг и справедлив към нашите грехове. Христос прие да изпие тази горчива чаша, защото Бог бе милос-тив и готов да ни прощава греховете. Сякаш самите строгост и справедливост се пресякоха на кръст с милостта и опрощаването в онзи заветен момент от човешката история. И настъпи мир.

Нашите очаквания

Наистина, ако анализираме молитвите си, ще открием, че те са изпълнени с нашите очаквания спрямо Бог. Макар изреченията да започват с учтивото:”Боже, моля те…”, ние често изразяваме горещо желание Бог да прости за нещо, Бог да направи нещо, Бог да потвърди нещо, да се изяви. Разбира се, правилно е да очакваме Божието въздействие и ръководство над живота ни. Но, ако очакванията са насочени само към Него, то ние оставаме някакси статични. Оставаме такива, как-вито сме си, оставаме удобно в собствените си преценки за характера и постъпките си. А правим Бог “длъжен” просто винаги да бъде на разположение да изпълнява молбите ни или да прощава беззаконието.

Какво би станало обаче, ако обърнем за момент перспективата. Ако притихнем пред Бога и спрем да изричаме какво ние очакваме от Него, и вместо това се запитаме какво Той очаква от нас?

Може би Той очаква ние да вземем конкретни мерки, с които да си помогнем да се справим с по-рочни практики. Да потърсим как “да надхитряваме” слабостите си. Или пък да дисциплинираме тревогата и страха в мислите си, за да можем да се вгледаме и да забележим доброто, което ни се дава всеки ден. Погледнато от този ъгъл, Бог “остава” все така “на мястото Си” в доброто, което вече ни е дал. Но ние се придвижваме, ние се променяме и напасваме спрямо Него с едни по-сми-рени, освещаващи се и благодарни сърца.

Очакванията на Бога кам Аарон и Мойсей

От примерните стихове виждаме какъв конкретно бе грехът на Аарон и Мойсей. Те не повярва-ха на Бога. Това Го разгневи силно. Бог поиска да погуби Аарон, а на Мойсей отне възможността да въведе израилтяните в обещаната земя. Бог имаше очаквания от тях – Той искаше доверието им в Него да бъде пълно!

Ако Бог е толкова строг към неверието на тези избрани и посветени мъже, то нима ние можем да махнем с лека ръка на собственото си неверие или недоверие към Божията грижа и водителство?

Писанието дори казва, че без вяра не е възможно да се угоди на Бога. Житейският път е низ от ситуации и случки, в които на християнинът се налага да “въплъти” доверието си в Бога с някакви конкретни стъпки и решения. Например, да остане честен, да прости или да почита Бога, дори ко-гато няма отговор на болезнените си въпроси… списъкът е голям. Ето защо животът се превръща в едно ежедневно преминаване на преживелици от проявление на вяра в проявление на вяра.

Като посветени на Бога, нека сериозно зачетем Господното желание да Му се доверяваме. Нека се поучим от положителния пример на Халев. Писанието казва, че израилтяните бяха въведени в обещаната земя от Халев, защото (Бог казва за него): “той има в себе си друг дух и той напълно ме последва”(Числа 14:24).

Една от насоките, в които Бог желае да Му се доверим, е, че Той прощава изповяданите грехо-ве. И тази Негова милостива готовност е толкова същностна част от характера Му, че Той е Бог Опростител. Осъзнавайки тази истина, ние можем с дълбока признателност да благодарим за правдата, която ни е дал. И заедно с това сериозно да се стремим към святост, доверие и покорство.

Габриела Маджарова